Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Договорът „Паганини“ [bg]
Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Договорът „Паганини“ [bg]

Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:

След невероятния успех на световния бестселър „Хипнотизаторът“ Ларш Кеплер се завръща със следващата смразяваща кръвта история с главен герой детектив Юна Лина.    В една лятна нощ на изоставена яхта в стокхолмския архипелаг полицията открива труп на млада жена. Белите й дробове са пълни със солена вода и разследващите са сигурни, че тя се е удавила. Защо обаче няма следи от морска вода по тялото й и по дрехите й? На следващия ден мъж умира в апартамента си в Стокхолм, обесен на лампата. Всички улики сочат самоубийство, но таванът в стаята е прекалено висок, а в нея няма никаква мебел, която той би могъл да използва, за да изпълни този отчаян акт. Скоро става ясно, че младата жена е пътувала със сестра си и нейния приятел. Инспектор Лина открива, че липсваща снимка от апартамента на сестрата на убитата е връзката между двата смъртни случая. И идват логичните въпроси. Кой всъщност е бил мишената? Това убийства ли са, или самоубийства? Само четирима човека знаят истината, а някой желае смъртта на всеки един от тях. Юна Лина започва да разнищва двете истории, но се оказва, че те са само прелюдия към зашеметяващи, опасни и кървави събития.   
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174
Перейти на страницу:

Петер Неслунд танцува полонеза с Фатима Заняни от Ирак. Говори й нещо с усмивка на уста, което я развеселява.

В песента се разказва как самият дявол свирел толкова добре на цигулка, че младежите никога не спрели да танцуват. Продължили през цялата нощ и не успели да спрат да танцуват. Плачели от умора. Обувките им се износили, краката им се разранили, накрая само главите им подскачали в кръг в такт с музиката.

Облечена в рокля на цветя, Аня седи на платнен стол. Загледала се е в танцуващите двойки. Кръглото й лице е мрачно и разочаровано. Но когато вижда, че Юна става от мястото си, бузите й поруменяват.

— Весело лято, Аня — казва той.

Сага Бауер се движи между дърветата, танцува върху тревата. Гони сапунени мехури с близнаците на Магдалена Ронандер.

Русата й вълниста коса с разноцветните панделки блести на слънцето. Две жени на средна възраст са се спрели и я гледат очаровани.

— Дами и господа — казва певецът след аплаузите. — Сега ще изпълним едно специално желание…

Карлос Елиасон се усмихва на себе си и крадешком поглежда към някого зад сцената.

— Корените ми са в Оулу — продължава певецът с усмивка. — И с радост ще изпълня едно танго за всички с името Сатумаа.

Магдалена Ронандер е с венец от цветя на главата, когато се приближава към Юна и търси погледа му. Аня е зяпнала новите си обувки.

Групата започва да свири романтичното танго. Юна се обръща към Аня, леко се покланя и тихо пита:

— Може ли?

Лицето и шията й пламват. Тя среща погледа му и кимва сериозно.

— Да — отвръща тя. — Да, може.

Улавя ръката му, хвърля горд поглед към Магдалена и се качва на дансинга с високо вдигната глава заедно с Юна.

Аня танцува съсредоточено, сериозно, с лека бръчка на челото. Но скоро кръглото й лице става спокойно и щастливо.

Фиксираната с лак коса е вдигната на изкусен кок на врата. Оставя се Юна да я води, наслаждавайки се на танца.

Към края на сантименталната мелодия Юна изведнъж усеща как Аня го ухапва по рамото, без да го заболи.

Ухапва го отново, малко по-силно и той пита:

— Какво правиш?

Очите й блестят, оцъклени.

— Не знам — откровена е тя. — Ухапах те, за да видя какво ще се случи, никога не знаеш, преди да опиташ…

В същия миг музиката утихва. Юна й благодари за танца. Преди да успее да я отведе до мястото й, Карлос се препречва и кани дамата.

Юна се спира за малко встрани, гледа колегите си, които танцуват, хапват и пийват, после се запътва към колата.

Облечени в бяло хора седят на одеяла за пикник или се разхождат между дърветата.

Продължава към паркинга и отваря вратата на волвото си. На задната седалка лежи опакован огромен букет.

Сяда в колата и звъни на Диса. Сред четвъртия сигнал се включва телефонният й секретар.

Диса Хелениус

Диса седи пред компютъра в апартамента си на „Карлаплан“.

С очила за четене и наметнато през раменете одеяло. На бюрото лежи мобилният й телефон до чаша студено кафе и канелена кифличка.

На екрана на компютъра свети снимка на купчина рухнали развалини в девствена зеленина: останки от гробището на поразените от холера в Сканстул, Стокхолм.

Допълва записките си в компютъра, изправя гръб и повдига чашата, но не отпива. Става, за да направи ново кафе, когато телефонът на бюрото забръмчава.

Без да погледне кой звъни, го изключва и остава на мястото си, загледана през прозореца. Вижда ивиците прах в лъчите на слънцето. Сърцето й бие бързо и силно, когато отново сяда пред компютъра. Мисли никога повече да не говори с Юна Лина.

Юна Лина

Стокхолм е настроен за почивка и трафикът е спокоен, когато Юна бавно се спуска към „Тегнергатан“. Беше престанал с опитите да се свърже с Диса. Телефонът й е изключен, предполага, че не иска да я безпокоят. Заобикаля „Синята кула“ и продължава по частта от „Дротнинггатан“, осеяна с антиквариати и магазини. До новата книжарница за религиозна литература „Водолеят“ стои стара жена и се преструва, че гледа във витрината. Прави жест към стъклото, когато Юна минава покрай нея, и после тръгва след него на разстояние.

Минава известно време, преди да забележи, че е преследван.

Едва когато стига до черната ограда на църквата „Адолф Фредрик“, се обръща. Само на десет метра зад него стои жена на около осемдесетте. Гледа го сериозно и държи няколко карти.

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)