Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Бих желал — каза Тоби, като се обърна към мистър Чилтинг — да бе намерил някоя друга бърлога, когато в двете стари е започнало да ти става прекалено топло, скъпи ми приятелю.
— Да, наистина, защо не го стори, тъпак такъв! — обади се Кагс.
— Ех, мислех си, че ще ви е по-драго да ме видите — отвърна тъжно мистър Чилтинг.
— Слушай какво, млади господинчо — започна Тоби, — когато човек обича да си живее уединено като мене и си има уютен покрив над главата, без някой да се навърта и души наоколо, за него е малко неудобно, че има честта да приеме на гости млад джентълмен (колкото и почтен и приятен за игра на карти да е той), намиращ се в твоето положение.
— Особено пък, когато този човек, който обича уединението, е дал подслон и на свой приятел, завърнал се от път по-рано, отколкото са го очаквали, и е твърде скромен, та не желае да се представи пред съдиите при пристигането си — прибави мистър Кагс.
Последва кратко мълчание, след което Тоби Кракит, изоставил обичайното си нехайно отношение към нещата като безнадеждно, се обърна към Чилтинг и каза:
— Кога пипнаха Феджин?
— Точно по обяд — днес в два часа. Чарли и аз имахме късмет, че можахме да офейкаме през комина, а Болтър се вмъкна с главата надолу в празната каца за вода. Но краката му са тъй дълги, че щръкнаха навън, така че и него уловиха.
— Ами Бетси?
— Клетата Бетси! Тя отишла да види тялото — отвърна Чилтинг с печално лице — и полудяла, започнала да пищи, да се мята — и да удря глава в дъските, така че й сложили усмирителна риза и я завели в болница — и сега тя е там.
— А с младия Бейтс какво стана? — запита Кагс.
— Тръгна да се помайва нанякъде, за да не пристигне тук по светло, но скоро ще се появи — отвърна Чилтинг. — Сега няма къде другаде да отиде, защото всички от „Сакатите“ са заловени и кръчмата е пълна с фантета — отидох там да се уверя със собствените си очи.
— Това е наистина поражение — забеляза Тоби Кракит и захапа устни. — Доста хора ще пострадат.
— Тъкмо сега е съдебната сесия — обади се Кагс — и ако приключат следствието и Болтър се яви като свидетел в полза на прокурора — нещо, което положително ще стори, ако се съди по думите му, веднага ще се докаже, че Феджин е съучастник при извършване на престъплението, а ако назначат процеса за петък, ще го окачат на бесилката след шест дни, дявол да го вземе!
— Ех, трябваше да чуете как ревяха хората — каза Чилтинг, — полицаите се биеха като дяволи, иначе тълпата щеше да го разкъса. По едно време го събориха, но полицията направи кръг около него и стана необходимо с борба да си пробиват път напред. Трябваше да го видите как се оглеждаше, целият окървавен и изкалян, и се държеше за тях, сякаш бяха най-добрите му приятели. И сега ги виждам как им бе невъзможно да се държат прави поради натиска на тълпата и как го влачеха напред; и сега виждам как хората скачаха един зад друг и крещяха, и му се заканваха; и сега виждам кръвта по косата и брадата му и чувам жените да пищят от центъра на тълпата на уличния ъгъл и да се провикват, че ще му изтръгнат сърцето!
Обладаният от ужас свидетел на тази сцена затули с ръце, ушите си и като стана, заразхожда се напред-назад със затворени очи, също като обезумял.
Докато той вършеше това, другите двама седяха мълчаливи, с очи, втренчени в пода. В този миг отвън се чуха леки стъпки и кучето на Сайкс се вмъкна в стаята. Те изтичаха към прозореца, надолу по стълбите и навън на улицата. Кучето бе скочило вътре през един отворен прозорец, то не направи опит да ги последва, а и господарят му никакъв не се виждаше.
— Какво означава всичко това? — запита Тоби, когато се завърнаха. — Невъзможно е да се е запътил за насам. Дано… дано не го е направил.
— Ако е тръгнал за тук, щеше да пристигне заедно с кучето — каза Кагс и се наведе да разгледа животното, легнало запъхтяно на пода. — Хей! Дайте малко вода да го свестим, припаднало е от тичане.
— Изпи я всичката, до капка — каза Чилтинг, след като наблюдаваше известно време мълчаливо кучето. — Покрито е с кал — хромо, полусляпо, — сигурно идва отдалеч.
— Откъде ли ще да е дошло! — възкликна Тоби. — Разбира се, най-напред е ходило в старите дупки и като ги е намерило пълни с чужди хора, запътило се е за тук, където е идвало често. Но откъде ли е тръгнало и как е дошло тук само, без другия!
— Не е възможно той (никой не назоваваше убиеца с името му) да е свършил със себе си. Какво мислите? — запита Чилтинг.