Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
Лари вдига рамене и се обръща, а Нели се изнася към кенефите. Коката си я бива. Санди ми дава най-доброто. Смее ли да не е най-доброто, копеле.
— Твоето приятелче, Сик Бой, Франко… Ебати тариката, а? Мръсни филмчета и така нататък… — ухилва се пак Лари.
— Не споменавай името му в мое присъствие! Копелето опънал няколко космати путки на горния етаж на пъба и ми се дуе като холивудски продуцент. Като оня, Стивън Спилбърг или както там се казваше!
Нели се връща от кенефа и Малки го гледа и вика:
— Чий ред е да черпи?
Но Нели не му обръща внимание, защото като го гледаш, веднага се сещаш, че добре е дръпнал и сега му се приказва за всичко дето си е мислил по пътя до кенефа и обратно.
— Знаете ли какво се сетих? — вика той и сам си отговаря, преди друг да каже нещо. — Сетих се, че всички копелета тук сме били на топло — отпива яка глътка той. Малко подлива по синия си Бен Шърман, но не обръща внимание. Ебати нечистоплътния мърляч. Но всички се споглеждаме и кимаме.
— А сещате ли се кой не е лежал никога? Ти знаеш — поглежда ме той, — аз знам и ти знаеш — поглежда Малки. — И ти, знаеш! — казва на Лари, чието лице пак цъфва в шибана усмивка.
Сещам се за оня динозавър Лексо, просто първото име, което ми щуква е неговото, но Нели пак ме изненадва.
— Алек Доил! Колко е лежал? Година? Осемнайсет месеца? Нито ден не е лежал, това е истината! Копелето си живее живота!
Малки поглежда Нели адски сериозно.
— Какво искаш да кажеш? Опитваш се да изкараш Доил подлога, така ли? Смяташ, че порти на куките, така ли?
Нели гледа с онзи железен поглед.
— Само казвам, че копелето си живее живота, само това казвам.
Физиономията на Лари става сериозна.
— Грешиш, Нели — казва внимателно той.
— Мамка му, греша, ама друг път! — отвръща той, адски раздразнен.
Малки се обръща към мен и пита:
— А ти какво мислиш, Франк?
Оглеждам всички около масата, един по един ги поглеждам в очите, Нели и останалите.
— Доил винаги е бил точен. Не можеш да наричаш който ти падне подлога, освен ако не можеш да го докажеш. С факти. С железни шибани факти!
На Нели това не му допада, но копелето си трае. Виждам, че си наляга парцалите, но хич не се кефи, значи. Трябва да го внимавам, защото като нищо може да ми скочи, но аз съм подготвен, подготвен съм и то как, само да се пробва, мама му стара!
— Добре казано, Франк — вика Лари, кимайки някак гузно, — но и Нели има право, нали ме разбираш — казва той, взема пакетчето от Нели и тръгва към кенефа.
— Не съм казал, че някой е подлога — обяснява ми Нели, докато Лари се отдалечава, — но помисли за това, което казвам — вика той после се обръща и кима на Малки.
Да, Лари трябва много да внимава. Шибано хлъзгаво копеле. Постоянно нещо върти, суче, само да внимава да не надуша каква му е играта.
Всички ни е треснала здраво коката, не ни свърта и решаваме да се задвижим нанякъде. Пием по едно във Вайн, после по няколко в Суониз. Там си е още стария Лийт, но всичко е тръгнало да се променя. Направо не е за вярване онова, което са направили с Уок Ин. А какви нощи сме изкарвали там! Минаваме през още няколко пъба и накрая се връщаме там, откъдето тръгнахме. Копеленцето Филип се е забило също тук, тук в същия пъб. Не искам той и приятелчетата му да се мотаят, където аз пия.
— Хайде, чупката — викам им.
— Чакам само Къртис. Ще дойде да ме вземе с колата — разправя ми той. После пита, ама целият го тресе мерак:
— Можеш ли да ми намериш малко кока?
Само го гледам.
— Откъде пари за кока, а?
— От Къртис.
Да, това обяснява нещата. Дружинката на Сик Бой. Копелетата изглежда винаги са тъпкани с мангизи. Няколко пича ми снесоха, че Рентън се мотаел из града. Само да науча, че Сик Бой го е видял и не ми е казал…
Тоя Филип продължава да досажда обаче. Кимам на Сенди Рей, който седи с Нели на бара. Лари и Малки са пияни като кирки и играят на ротативката. Сенди идва и урежда дребното копеленце с няколко пакетчета по грам. Оня заекващият скоро пристига, двамата се измъкват и чувам как изревава колата.
Нели сяда до мен и зяпаме Лари и Малки как играят.
— Тоя Лари, Уайли, де, цяла нощ ми лази по нервите — вика Нели.
— Така е — отвръщам.
— Казвам ти, Франко, голям късмет вади шибаното копеле, че ти е приятел, иначе досега да съм му строшил главата — поглежда той към Лари. — Шибан отвореняк!
— Това да не те спира, приятел — казвам му.
Нели веднага става, отива при автомата, сграбчва главата на Лари и няколко пъти я набива в ротативката. После го обръща към себе си и му вкарва един здрав в мутрата. Лари се свлича на земята и Нели го сритва. Малки слага ръка на рамото на Нели и само казва: