Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Сега беше тръгнал, защото се чудеше дали майсторът на оръжието на веригата, топката и кривия нож от Кувана е достатъчно добър. През десетте дни, оставащи до уговорката му в Киото, имаше време да отиде и да разбере дали Шишидо Байкен е от онези рядко срещани истински мъже или само още един от многобройните оризоядни червеи, които населяват тая земя.
Беше вече късно през нощта, когато стигна целта си дълбоко в планината. Благодари на коняря и го освободи да си ходи. Този обаче заяви, че е много късно и предпочита да придружи Мусаши до къщата, която търси и да прекара нощта под стряхата й. На следващата сутрин може да слезе през прохода Судзука и ако има късмет, да качи пътник на връщане. И бездруго беше прекалено тъмно и студено, за да поема обратно преди изгрев-слънце. Мусаши се съгласи с него. Бяха в долина, затворена от три страни и накъдето и да тръгне, конярят трябваше да гази сняг до колене нагоре по склоновете.
— В такъв случай — каза Мусаши, — елате с мен.
— В къщата на Шишидо Байкен ли?
— Да.
— Благодаря ви, господине. Да видим как ще я намерим.
Тъй като Байкен имаше ковачница, всеки от местните хора би могъл да ги упъти към дома му, но в тоя нощен час цялото село беше потънало в сън. Единственият намек за живот бяха глухите удари на бухалка за тепане на платно. Те тръгнаха в мразовитата тъмнина по посока на звука и скоро забелязаха светлина.
Оказа се къщата на ковача. Отпред имаше купчина метални отпадъци, а стената беше цялата на опушени петна. По знак на Мусаши конярят бутна вратата и влезе. В пещта гореше огън и една обърната с гръб жена бухаше платнище.
— Добър вечер, госпожо. О-хо! Имате огън. Чудесно!
Конярят се насочи право към ковашката пещ. Жената скочи при внезапното нахлуване и остави работата си.
— Кои по дяволите сте вие? — попита тя.
— Чакайте, ще ви обясня — каза мъжът, който почна да грее ръцете си. — Докарах отдалече един човек, който иска да се види със съпруга ви. Току-що пристигаме. Аз съм коняр от Кувана.
— Е, щом е така…
Жената погледна кисело към Мусаши. Недоволната гримаса показваше, че й е омръзнало да вижда тук шугийоша и знаеше как да се оправя с тях. С известна надменност тя му нареди, като на дете:
— Затворете вратата! Бебето ще настине от тоя студен въздух.
Мусаши с поклон се подчини. После се настани на един пън край пещта и огледа обстановката от опушената леярна до обитаваната от тримата част на къщата. На една дъска на стената висяха десетина окачени на вериги топки. В интерес на истината, Мусаши никога не беше виждал това изобретение и сега разбра какво представлява всъщност. Другата причина за пътуването му беше убеждението, че ученик като него трябва да се запознае с всички видове оръжия. Очите му просветваха от любопитство. Жената, на около тридесет години и доста хубава, остави бухалката си и тръгна към жилищната част на дома. Мусаши помисли, че ще донесе чай, но вместо това тя седна на една рогозка, на която спеше малко дете, взе го и започна да го кърми. На Мусаши пък каза:
— Сигурно сте един от ония млади самураи, дето идват при мъжа ми да им пусне кръв. Ако е така, имате късмет. Той замина и няма защо да се тревожите, че ще бъдете убит. — Тя се засмя весело.
Крайно раздразнен, Мусаши не се и усмихна. Не беше дошъл в това затънтено селце, за да го взима някаква жена на подбив. Всяка от тези твари, мислеше той, е склонна до крайност да надценява положението на съпруга си. А тази беше още по-лоша от другите. Изглежда смяташе своя благоверен за най-великия мъж на земята.
Не желаейки да нанася обида, Мусаши каза:
— Разочарован съм да чуя, че мъжът ви не е тук. Къде е отишъл?
— При Аракида.
— Къде е това?
— Ха-ха! Дошли сте в Исе, а даже не сте чували за семейство Аракида ли?
Бебето на гърдите й захленчи и тя, забравила гостите, му запя приспивна песничка на местното наречие: