Гробище за домашни любимци

58

Джъд Крендъл внезапно се събуди и подскочи толкова рязко, че щеше да падне от креслото си. Нямаше представа колко време е спал — петнайсет минути или три чака. Погледна часовника си и видя, че е пет и пет. Имаше странното усещане, че всички предмети в стаята са разместени, гръбнакът го болеше от прекараната в креслото нощ.

„Глупав дъртако, виж какво направи!“ — упрекна се той.

Но в дъното на сърцето си съзнаваше, че вината не е само негова. Не беше заспал на стола си неволно; нещо го бе принудило.

Тази мисъл го накара да се вцепени от страх, но имаше нещо, което го изплаши още повече: какво го бе събудило. Сторило му се беше, че дочува някакъв звук или…

Затаи дъх наостри уши. Отначало дочу само неравномерното туптене на сърцето си.

Сетне до слуха му долетя някакъв звук, различен от онзи, който го бе събудил. Едва доловимото проскърцване на панти.

Джъд познаваше всеки шум в къщата — знаеше кои дъски и стъпала скърцат и точно в кои части на стрехите вятърът надава зловещи писъци, когато се носи с огромна скорост, както през изминалата нощ. И звукът, който бе чул преди малко, също му беше познат. Масивната входна врата, която разделяше верандата от коридора, се беше отворила. На базата на тази информация, разумът му с лекота идентифицира звука, който го бе събудил — беше предизвикан от открехването на покритата с мрежа врата на верандата.

— Луис? — с напразна надежда извика той, макар да знаеше че това не е приятелят му. Наблизо се намираше някой — или по-точно — нещо — изпратено да накаже него, старецът, заради гордостта и суетата му.

Стъпките бавно се отправиха по коридора към хола.

Старецът отново се опита да извика името на Луис, но от гърлото му се изтръгна само прегракнал звук, защото в този миг усети вонята на съществото, което се бе промъкнало в дома му на зазоряване. Миризмата беше отблъскваща и натрапчива, подобна на онази, която се разнасяше от крайбрежните плитчини, на дъното, на които има гниещи отпадъци. В мрачината Джъд различаваше формата на мебелите — скрина в стил рустик, шкафа на високи крака, — но не и точните им очертания. Опита се да се изправи, но краката му изневериха. Мислено изкрещя, че му трябва повече време, че е прекалено стар, за да се сблъска повторно с ужасното преживяване без предварителна подготовка; спомни си изживения страх от срещата с Тими Батерман, а по онова време беше много по-млад…

Летящата врата се отвори и сенките нахлуха на верандата. Една от тях беше по-плътна от останалите. О, Господи, вонята бе нетърпима! В мрака се дочуха провлечени стъпки.

— Гейдж? — извика Джъд и с огромно усилие успя да се изправи на крака. С крайчеца на окото си съгледа пепелта, запазила формата на цигарата, в пепелника с рекламата на „Джим Бийм“.