Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Работата си вървеше ли, вървеше. Бършех масата след всеки пациент и накрая кърпата така се пропи с кръв, че причиняваше повече вреда, отколкото полза.
Гретхен докладва добра цифра при втората атака — от шейсет бомбардировача свалили четирийсет и седем. Тринайсет пуснали по една бомба, преди да бъдат унищожени. Момичетата на Гретхен използваха лъчи с елементарни частици и уреди за нощно виждане — обикновено гледаха да пръснат резервоара на самолета. Понякога и бомбите гръмваха в същия момент; понякога гръмваха, щом удареха земята, а понякога изобщо не избухваха и оставаха щекотлив проблем за експертите по обезвреждане на бомби на другия ден.
Но ние не видяхме нищо. От време на време чувахме как някоя бомба пада наблизо и някой се обаждаше „близо беше“, а друг му отговаряше „прекалено близо“ — и продължавахме да работим.
Сваленият самолет избухва по различен начин от бомбата… а бойният самолет избухва по различен начин от бомбардировача. Господин Прат каза, че познавал кога пада „Спитфайър“, кога — „Месершмит“. Вероятно. Аз не можех да позная.
Третата вълна се разцепила на две формации — така докладва Гретхен — и дошла от югозапад и югоизток. Но момичетата й вече имаха опит с едно оръжие, което по принцип използва пехотата срещу мишени, с които не са свикнали, и в условия, при които трябва да бъдат сигурни, че виждат бомбардировачи, а не „Спитфайъри“. Гретхен го нарече „скийт-изстрел“. Отбелязах си да я попитам какво означава това, но така и не го направих.
Между вълните имаше затишия, но не и за нас. С напредването на нощта изоставахме все повече и повече — носеха ни жертвите по-бързо, отколкото можехме да се справим. Джубал стана доста по-либерален при избора си и започна да изпраща при Ищар и нейните екипи все повече и повече не чак толкова тежко ранени. Така помощта ни стана далеч по-набиваща се на очи, но без съмнение бяха спасени повече животи.
По време на четвъртата вълна бомбардировки рано сутринта чух гласа на Гретхен:
— Йомен до Кон. Спешен случай.
— Какво има, Гретхен?
— Нещо — вероятно къс от самолет — удари портата ни.
— Повреди?
— Не знам. Тя изчезна. Бум! — няма я.
— Кон до Йомен, прекратете. Евакуирайте се през портата в медицинския пункт. Можете ли да го намерите? Район, ориентировъчни данни?
— Да, но…
— Прекратете и се евакуирайте. Живо.
— Но, Хейзъл, ние изгубихме само едната порта. Можем да продължим да сваляме бомбардировачите.
— Задръж. Слънчеви скали, отговорете. Дийти, събуди се.
— Буден съм.
— Проучването установи, че вълните ще са четири, не повече. Ще има ли още мишени за Гретхен?
— Един момент… (Моментът излезе доста дълъг.) „Веселият“ казва, че не виждал никакви бомбардировачи да разгряват на земята. На изток започва да се зазорява.
— Кон до всички станции: прекратете. Кръв, изчакай Йомен и се евакуирайте… и доведете Първи с вас. Използвайте инжектор при нужда. Всички станции, докладвайте.
— Скали до Кон, прието. Идваме!
— Йомен до Кон, прието. Отец Шмит води, аз — след него.
— Кръв до Кон, прието. Хейзъл, кажи на Ищар да връща всички обратно… или ще се сдобием с непредвидени емигранти.
Следващите няколко минути падна голям смях в стил Гран Гиньол. Първо, случаите на ужасни обгаряния се изляха обратно през входната порта, вървейки на собствените си крака, здрави и прави. Последваха ги пациентите на хирургията, някои — с протези, други — с шини. Дори и последните пациенти — онези, над които Галахад, Ищар и другите хирургически екипи работеха в момента — някак си бяха позакърпении и върнати обратно в Ковънтри само минути след като Хейзъл обяви края на операцията.
Знам, че са били само минути, защото никой от отрядите на Гретхен не беше вървял повече от километър и половина. Тези момичета се движат в тръс с тринайсет километра в час. Трябва да са стигнали горе-долу за осем-девет минути плюс колкото там време им е било необходимо да слязат от онази кула. По-късно чух, че някои от стражите от Гражданската защита се опитали да ги спрат и разпитат. Според мене момичетата никого не са ударили много лошо. Но се спрели, де.
Заприиждаха — девойки Мариан с дълги лъкове (замаскирани прожектори на лъчи с елементарни частици), облечени като за Нотингамската гора, предвождани от отец Тък и следвани от Гретхен, облечена също като за постановка на „Робин Худ“ и ухилена до уши.