Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Йоши реши да спре дотук. Засега. Пък и му се щеше Мисамото да забрави чутото. „Как да си намеря доверен личен преводач. Имам нужда от такъв. Току-виж, съм научил Мисамото — той ми е вярно куче, зависим е от мен и ми е в ръцете. Досега ми се е покорявал. Във всеки случай добре се справи със златотърсачите. Жалко, че го е нямало, че е описвал подробно на Хосаки как вървят проучванията, когато са се сбили. Самураят ми докладва, че приличали на диви зверове — колко подходящо определение! Ако Мисамото беше в мината, навярно щеше да ги спре. Всъщност няма значение: единият е мъртъв, значи една грижа по-малко, пък и оцелелия няма да го бъде. Въглища! Хосаки твърди, че сме имали огромни залежи и че гай-джин ги ценят колкото златото.“ Йоши съзнателно промени темата.
— Попитай Серата-сан, защо гай-джин стрелят с топове и пушки и защо корабите им кръстосват напред-назад и нарушават покоя на тази Земя на боговете? За война ли се готвят?
Възцари се тишина. Настроението в каютата се промени.
— Моят господар казва, че няма да има война. — Йоши забеляза, че гай-джин Андре превежда добросъвестно. — Само се готвим за защита. Толкова съжалявам, тайро писа всички гай-джин да напуснат.
— Защо не си отидат за месец-два и след това да се върнат? — Японецът се изсмя наум, като забеляза, че думите му предизвикаха ужас и смайване.
— Моят господар твърди, че Споразуменията, подписани от шогуна, потвърдени от водача на Бакуфу тайро И и от Божествения император, ни допускат в Йокохама, Канагава, а скоро и в Кобе. Споразуменията са добри и за Нипон, и за гай-джин. Тайро Анджо, толкова съжалявам, напразно се сърди.
— Много даймио мислят като него. Тайро Анджо е вождът. Длъжни сте да му се подчинявате. Вие сте на наша земя.
— Моят господар казва, че фурансу ще помогнат на Нипон да стане велика световна нация… а също и тук.
— Предай на Серата-сама, че тайро е вождът и щом нареди нещо, то се изпълнява. Макар понякога — добави Йоши многозначително — и тайро да променя решенията си, ако го посъветват правилно. — Забеляза, че разбраха намека му. — Толкова съжалявам, но вече десетки пъти обяснихме, че само даймио Санджиро може да разреши неприятните въпроси със Сацума.
— Моят господар се надява някой да даде правилен съвет на тайро. Даймио от Сацума трябва да се извини, да изплати обезщетението, съгласувано на срещата в Йедо, и открито да накаже убиеца.
Йоши кимна, сякаш бе сериозно загрижен. Внезапно се изправи за всеобщо смайване и ужас — нямаше смисъл от по-нататъшни приказки с тези дребни чиновници, полезни само в някои отношения. Налагаше му се да започне преговори с водача на англичаните. Срещата с французите го бе задоволила напълно. И въпреки надменното си и непреклонно държание прояви известна дружелюбност и с престорена неохота се съгласи на нова среща.
— Мисамото, предай им, че мога да ги приема в Йедо след десет дни. Нека дойдат в Йедо за среща на четири очи.
Тъкмо да напусне кораба, и гай-джин Андре се обади:
— Моят господар ти желае добра Нова година.
Йоши се втрещи, като разбра, че светът на гай-джин си има свой собствен календар, напълно различен от японския и китайския лунен календар, по който се изчисляваха дните, месеците и годините, откак свят светува.
— Първият ден от нашата година, Серата-сама, е между шестнайсетия ден от Първия месец и двайсет и втория ден от Втория месец в зависимост от Луната. Тази година е годината на Кучето, а Първият и ден е на осемнайсети от Първия месец, когато започват нашите празници.
През целия обратен път до Йедо на галерата той се питаше що за хора са тези. Бе най-вече ужасен — гай-джин приличаха на чудовища в човешки облик, дошли от звездите, а представите и становищата им бяха в пълна противоположност с японското разбиране за женското и мъжкото начало.
„И все пак Нипон се нуждае от по-големи кораби, от оръжия и от мощ, за да се предпази от тези чуждоземски дяволи и да оцелее като нация. А засега — с погнуса си помисли той — шогунатът трябва да постигне съгласие и да живее в сговор с тях.
Те никога няма да си отидат по своя воля. Ако не тези, ще дойдат други да ни ограбват — китайци, монголци или рунтавите жители на Сибирските ледени земи, които гледат към нас и им текат лигите. Винаги ще бъдем обкръжени с англичани, какво да правим с тях?“
Това беше вчера. Цяла нощ до сутринта бе потънал в дълбок размисъл. Почти не яде, почти не спа. Измъчваше го и празното му легло, и опустелият му живот. Забранената мисъл за Койко се прокрадваше в съзнанието му, не му излизаха от главата нито Анджо, нито Огама, нито останалите. По пътя от Киото многократно си бе представял колко е чисто острието на меча, чистотата и умиротворението на смъртта. Човек се изравняваше с боговете, когато избираше минутата, часа и деня на собствената си смърт: от нищо в нищо. Край на опустошителната скръб.