Пан Володиовски

— Здрава, само че е поугрижена, защото двамата им средни синове избягали от училището в Луков и постъпили във войската — отговори Кетлинг; — самият Скшетуски се радва, че тия хлапаци имат такъв младежки жар, но майката като всяка майка!

— Колко деца имат те? — попита Башка с въздишка.

— Момчетата са дванайсет, а сега започна прекрасният пол — отговори Кетлинг.

На това пан Заглоба каза:

— Ха! Особена Божия благословия има над тоя дом! Всичко това съм го отгледал на собствения си скут като пеликан… Ще трябва да издърпам ушите на средните, защото, щом са искали да бягат, трябваше да избягат тук, при Михал… Я чакайте; трябва да са офейкали Михалко и Яшек. Те бяха там цял мравуняк, та дори баща им бъркаше имената. А врани няма да видиш на половин миля наоколо, защото всичките ги изпозастреляха с ловните си пушки, негодниците му такива. О-хо! Втора такава жена със свещ да я търсиш. Щом се случеше да й каже: „Еленка! Хлапетата порастват, трябва ми нова радост!“ — тя уж ще изфучи срещу мене, но на срока е готово, сякаш някой го е поръчал! Представете си: стигна се дотам, че когато някоя женица от околността не можеше да дочака консолация221, вземаше назаем дрехи от Еленка — и помагаше, кълна се в Бога!…

Всички много се учудиха и настъпи кратко мълчание, след което внезапно се чу гласът на малкия рицар:

— Башка, чуваш ли?

— Михал, ще мируваш ли ти?! — отговори Баша.

Но Михал не искаше да мирува, защото разни хитри мисли му дойдоха в главата, особено като си каза, че заедно с тая работа може да уреди и другата, също така важна — затова започна да говори уж така, без да иска, като за най-обикновени неща:

— Гледай ти, струва си човек да посети семейство Скшетуски! Ех, той няма да бъде там, защото ще отиде при хетмана, но тя има ум в главата си и не е свикнала да се излага на крайна опасност, та ще си остане у дома.

После се обърна към Кшиша:

— Наближава пролет и времето ще бъде прекрасно. Сега е още рано за Башка, но малко по-късно, ако е рекъл Господ, може би аз няма да се противопоставям, понеже това е приятелско задължение. Пан Заглоба ще ви отведе там двете, а наесен, когато тук се поуспокои, и аз бих дошъл подир вас…

— Това е великолепна мисъл! — възкликна пан Заглоба. — Аз и без това трябва да пътувам, защото вече им се отплатих с неблагодарност. Забравих, че те съществуват на тоя свят! Чак ме е срам!

— Какво ще кажеш на това, ваша милост пани? — попита Володиовски, като гледаше Кшиша втренчено в очите.

Но тя най-неочаквано отговори с присъщото си спокойствие:

— Много бих искала, но това е невъзможно, защото аз ще остана при мъжа си в Каменец и по никакъв начин няма да се отделя от него.

— За Бога, какво чувам! — извика Володиовски. — Ти, ваша милост пани, искаш да останеш в една крепост, която непременно ще бъде обсадена, и то от съвсем див неприятел. Аз не бих възразил, ако войната щеше да бъде с някакъв културен неприятел, но тук ще имаме работа с варвари. Ти знаеш ли, ваша милост, какво значи превзет град? Какво е това турски или татарски плен? На ушите си не мога да повярвам!