Пан Володиовски

— Но дали на това свръхземно същество не се случи някакъв земен casus220, който рита с крака и с пръст търси зъбите си в устата?

— Бог ни даде син! — отговори Кетлинг. — А сега отново…

— Забелязах — прекъсна го Заглоба. — А тук у нас всичко е постарому!

При тия думи той впи здравото си око в малкия рицар, а пан Михал току започна да мърда мустачки.

По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на Кшиша, която се появи на вратата и каза:

— Башка моли.

Веднага всички тръгнаха към стаичката и там започнаха нови приветствия. Кетлинг целуваше ръцете на Баша, Володиовски пък на Кшиша и всички се оглеждаха взаимно като хора, които не са се виждали отдавна.

Кетлинг не се беше променил почти никак; само косата му беше ниско остригана и това го правеше да изглежда по-млад; Кшиша обаче беше променена извънредно много, поне засега. Тя не беше така нежна и стройна, както по-рано, а лицето й беше по-бледо, поради което мъхът над устата й изглеждаше по-тъмен. Останали й бяха само някогашните прекрасни очи с безкрайно дълги мигли и някогашното добродушно лице. Но чертите й, в миналото толкова чудни, бяха загубили старата си нежност. Наистина това можеше да бъде временно, но все пак Володиовски я гледаше и като я сравняваше със своята Башка, си казваше неволно:

„Божичко! Как съм могъл да бъда влюбен в нея там, където двете бяха заедно? Къде са ми били очите?“

Напротив, Баша се струваше на Кетлинг прекрасна. А и беше прекрасна със своята руса немирна коса, паднала върху веждите, с кожата си, която си бе позагубила руменината и след болестта бе заприличала на листче от бяла роза. Сега обаче лицето й, леко заруменено от радостта, и нежните й ноздри се движеха бързо. Тя изглеждаше толкова млада, почти дете, и на пръв поглед можеше да се сметне, че е с десет години по-млада от жената на Кетлинг.

Но нейната хубост подейства на чувствителния Кетлинг само по такъв начин, че той започна с още по-голяма нежност да мисли за жена си, понеже се чувстваше виновен пред нея.

Двете жени си бяха вече казали всичко, което можеше да се каже за кратко време, и сега цялата компания, насядала около леглото на Баша, започна да си спомня старите времена. Но тоя разговор някак не вървеше, защото в тия стари времена имаше разни неудобни за говорене моменти: това беше интимността между пан Михал и Кшиша, равнодушието на малкия рицар към любимата сега Башка и разните обричания, и разните отчаяния. Пребиваването в дома на Кетлинг имаше за всички своя чар и беше оставило след себе си прелестен спомен, но беше неудобно да се говори за него.

Затова след малко Кетлинг обърна друг лист.

— Не ви казах още — рече той, — че по пътя се отбихме у семейство Скшетуски, които цели две седмици не искаха да ни пуснат и ни приеха така, че и в рая не би могло да ни бъде по-добре.