Обвинението

— Ще накарам Марино да занесе в лабораторията в Ричмънд пощенските марки и листовете на писмата — да проверят дали няма пръстови отпечатъци — казва след това тя. — И, Кей, много ви моля, не разглеждайте нещата в папката, оставете ги. Може да послужат за доказателство. Не предавайте в лабораторията нищо, чухте ли!

— Да.

Поредното напомняне, че съм заподозряна в убийство.

— Искам да ви предпазя — допълва прокурорката.

— След като, госпожо Бъргър, сте знаели за писмата, за онова, което се е случвало с Бентън, какво си помислихте, когато го убиха?

— Ако не броим очевидния шок и мъката ли? Че е бил убит от човека, който го е тормозел. Да, това беше първото, което ми хрумна. Но когато се изясни кои са убийците и те бяха застреляни, реших, че няма какво да разследвам.

— Ако Кари Гретхен наистина е пращала писмата със заплахите, тя е написала най-ужасното същия ден, когато е била убита и Сюзан.

Мълчание.

— Според мен не бива да изключваме някаква връзка. — По този въпрос съм непреклонна. — Както личи, Сюзан е била първата жертва на Шандон в Щатите и след като Бентън е бил привлечен към разследването, той явно е започнал да се натъква на неща, водещи право към престъпния клан. Кари е била жива, намирала се е в Ню Йорк, когато Шандон е пристигнал там и е убил Сюзан.

— И Бентън може би е открил нещо? — пита не особено убедена Бъргър.

— Повече от сигурно е — отвръщам аз. — Познавах го, познавах и начина му на мислене. Защо например е отишъл с папката във Филаделфия, ако не е имал причина да смята, че странните неща в нея са свързани с онова, което Кари и съучастникът й вършат: убиват хора и им изрязват лицата. Правят ги грозни. В бележките, които Бентън е получавал, се казва, че той ще погрознее, и със сигурност…

— Пратете ми копие от папката — прекъсва ме Бъргър. От гласа й личи, че най-неочаквано е решила да затваряме. — Тук, в къщата, имам факс апарат.

После ми дава номера.