Битие [bg]

Но тогава как тези хора биха обяснили сигурните свидетелства, че Черният камък някога е бил прозрачен и ослепително бял? И е станал червеникавочерен заради греховете, които е поел през изпълнените с мъка столетия?

И как скептиците ще обяснят чудото, което видях със собствените си очи? Защото благословеният камък заблестя със своя светлина! Светлина, излизаща отвътре, пропъждаща здрача преди зазоряване?

Точно тогава за момент сякаш лъчи блеснаха към поклонниците, някои от които не ги забелязаха, тъй като вече се бяха проснали на земята по очи. Но много други се осмелиха да погледнат и отстъпиха назад, като се препъваха, вдигаха ръце или се хващаха за главата в почуда и страхопочитание.

Всичко продължи само колкото няколко удара на сърцето. След това сиянието изчезна. Камъкът отново помръкна и стана почти черен. Само че аз видях как няколко малки петънца продължаваха да светят меко в него, особено под нежната топлота на изгряващото слънце.

А ние, бедните поклонници, стоящи, клечащи или коленичили в потрес и шок? Първоначалното изумено мълчание се смени със стонове и викове, с трескави шахади, провъзгласяващи величието на Аллах и Неговия Пророк.

Чак по-късно, сред възгласи на радост, чух надигащи се гласове и ние се споглеждахме и споделяхме и сравнявахме онова, което бяхме видели само за миг.

Чух думата „демони!“, изречена с ужас.

Някои гласове, в които се долавяше възхищение и тревога, споменаваха „джин“.

Мнозина, запознати със събитията по света, мърмореха за „онези извънземни“ — съществата, които се събуждали в онзи странен небесен камък в Америка.

Но много по-често се чуваше тълкуванието, което накрая заглуши всички други. Няколкостотин жени бяха видели едно и също в това кратко и свещено сияние.

Ангели.