![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Затърси подходящите думи. И изведнъж в иипетното, вмъкнато в долната дясна част на полезрението му, се появи нов, напълно непознат китайски знак. Заедно с редица пинин-латински букви с ударения, обясняващи произношението. Иипетното правеше тези неща все по-често, след като опознаваше Бин — предвиждаше и му подсказваше какво да каже.
— … обхвата на приемливия потенциал… — внимателно изрече той, докато движеше пръст по дланта си, имитирайки сложните знаци. Често го правеше, когато някоя дума не му беше ясна. Видя, че останалите се поусмихнаха. Бяха свикнали с подобни неща.
— Просто ми е трудно да повярвам, че могъщи хора ще си правят толкова труд… да търсят като луди подобно нещо дори след като са научили за Хаванския артефакт… освен ако не си мислят, че имат реална възможност за успех. Освен ако нямат основателни причини да смятат, че тези легенди са нещо повече от легенди.
Погледна д-р Нгуен, изненадан от собствената си дързост, и добави:
— Обзалагам се, че много неща в доклада са били спестени, господине. Възможно ли е същите групи вече да притежават световни камъни? Сега, в нашата епоха?
Менелауа поклати глава и изръмжа:
— Това е нелепо!
— И защо, Пол? — обади се Ана Аройо. — Аз бих обърнала поне мъничко внимание на това съвпадение във времето. Може би тези неща са кръстосвали околния космос доста дълго, подобно на писма в бутилки. Докато повечето са се установили на далечни орбити, очаквайки планетата ни да роди вид, пътуващ в космоса, други може да са се приземили — случайно, също като този. Или поради някаква причина. Повечето сигурно са се разбили или са паднали в океаните. Но също като растението, което ражда хиляди семена, достатъчно е само едно от тях да покълне…
— Ако са били толкова много — възрази Ян Шенсю, — нима някои от тях нямаше вече да са открити от геолози, търсачи на скъпоценни камъни или селяни, орящи земята си? Те са различни дори да са разбити или обгорени!
Ана сви рамене.
— Нямаме представа какво става с тези неща, ако се счупят. Може да се разлагат бързо във форма, която почти не се отличава от обикновените кристали. Може пък да се превръщат в пясък, прах или дори да се изпаряват. Както и да е, да предположим, че някои от тях са били открити и е станало ясно, че са нещо особено. Всички знаем как са се отнасяли хората от всяка древна култура към редки и скъпоценни неща. Били са поднасяни като дарове на владетели, които ги пазели на тайни места! Може от време на време да са ги изнасяли, за да ги използват в някакви тайни обреди или за да впечатлят простолюдието. Но след това винаги са ги прибирали… докато градът не е бил разграбван и скривалището не е било изгубено завинаги. Или пък предметите са били погребвани заедно с владетеля, което в крайна сметка е същото. Така или иначе, истината се превръща в легенда — а подобни легенди има безброй!
Тя се обърна към Бин.
— Нали се е случило точно това, когато Ли Фан Лу се е сдобил с камъка-свят? Пленник на този стар начин на мислене, той е пазел тайната, най-специалното нещо в живота му, и я е отнесъл със себе си в гроба.
Ян Шенсю замислено рече:
— Всъщност се твърди, че Първият император Цин и Чингис хан били погребани със съкровищата си, сред които и…
Д-р Нгуен прекъсна дискусията, като вдигна ръка, за да привлече вниманието им. До този момент стоеше абсолютно неподвижно и се взираше в пространството — или в сцени, които можеше да види само той по вътрешната повърхност на очилата. Сега чернокосият богаташ заговори с тих глас, в който Бин със сигурност долови равни части изненада и примирение.
— Изглежда, събитията настигат размишленията ни. Моите източници ми казват, че постъпват сведения…
Свали очилата си и погледна Бин в очите.
— Изглежда, мой млади приятелю Сян Бин, че в крайна сметка може да се окажете прав.
Наричайте ме Агар23.
Общувам с всички вас чрез кодирани канали заради собствената си безопасност, макар че този (*) псевдоним би трябвало да удостовери, че съм надежден човек и честен свидетел, минал курсове по визуален скептицизъм и обективна правдивост в Женския университет в Абу Даби. Разбира се, не виждам конфликт между това и факта, че съм добра мюсюлманка.
С което стигам и до разказа си. Защото рано тази сутрин стоях на свещеното място в Мека, изпълнена с благодарност за повелята на Втория халиф, който мъдро, щедро и въпреки известна упорита съпротива даде на жените поклонници равни права в стремежа ни да изпълним нашето свещено задължение хадж.
Тази благословия е още по-голяма предвид факта, че живея живота на прокудена, под друго име. (Няма съмнение, че някои ще свържат този псевдоним с определено лице, което не се преследва от някоя държава или закон, но въпреки това е под прицела на могъщи сили. Защото като истинската Агар, аз не съм без закрилници, да бъдат благословени. Освен това мен отдавна няма да ме има, когато това забавено съобщение падне като тежък камък, за да развълнува тъмните води на Мрежата.)
23
Слугиня на Сара, жената на Аврам, родила от него родоначалника на арабите Измаил (Битие: 16). — Б.пр.