Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Той направи малък жест на безсилие и като че ли в знак на съчувствие с него, светлината изгасна и звуковите ефекти, служили до този момент за фон на разговора им, спряха.
Обгърналата ги тишина трая кратко. Нарушиха я гневните гласове на Бърд и Фолоус, които се разкрещяха в унисон, искайки да узнаят какво, по дяволите, е станало, след което се превърнаха в контрапунктен дует, тъй като всеки искаше да намери начин да стовари отговорността на другия.
Далзийл и Дий излязоха опипом от потъналата в мрак таберна и попаднаха отново на пазара, където хората бяха започнали да драскат клечки кибрит или да палят фенерчета. Вратата на банята се отвори и заедно с кълба пара, оттам излезе мъж в бански, от когото капеше вода.
— Какво, по дяволите, става тук? — гръмна мъжът сърдито. — Някаква електрика изгоря там, а аз съм си натопил задника в тая шибана вода, мамка му!
„Прав е човека да се сърди“, помисли си Далзийл, проправяйки си път към центъра на пазара, където се намираха Бърд и Фолоус. По пътя си стъпваше върху разни предмети, които риташе настрана с всичка сила.
— Кой командва парада тука? — викна той.
Този път никой от двамата не се натискаше към първенство.
— Добре, ето какъв безплатен съвет ще ви дам тогава и на двамата. Или ще оправите всичко това тука както трябва, или в противен случай ще пратя някой от противопожарна охрана да му сложи кепенците завинаги. Това нещастно копеле в банята можехте да го сварите като пиле, по дяволите! И защо е толкова тъмно, по дяволите? Я си представете какво би станало с петдесетината посетители, повечето от които деца? Къде са ви резервните системи, за Бога? Оправяйте го веднага, докато не съм извадил големия тефтер да видя какво още да ви прикача! А ако не намеря достатъчно сериозен повод, лично ще ви опухам с него.
Той отмина с едри крачки нататък, намирайки стълбите и пътя към светлината по чист късмет. Когато стигна дотам, се спря и видя, че Дий е до него.
— Знаете ли, господин Далзийл — каза библиотекаря с усмивка, — след това представление долу, ако бях Уърдман, щях сега да си вдигна ръцете и да се предам.
— Така ли, господин Дий? — попита Далзийл с безразличие. — А аз да ви кажа какво мисля, става ли? Мисля, че сте по-пълен с лайна, отколкото пълна до ръба клозетна яма.
Дий сви устни и придоби замислен вид, сякаш това изявление заслужаваше по-задълбочено обмисляне, после каза:
— Съжалявам да го чуя. Означава ли това, че нашата малка игра на Истина, Смелост, Сила и Обещание приключи?
— Вашата малка игра. Когато избиват хора, аз не играя игри. Довиждане, господин Дий.
Той закрачи нататък със същите динозавърски крачки. Зад него, застинал като праисторически ловец, Дик Дий стоеше и го гледаше докато изчезна от полезрението му.
Глава четиридесет и първа
Детектив инспектор Джордж Хедингли може и да не се бе издигнал до служебни висини, но бе извършил подвига, малко необичаен в полицейските кръгове, да достигне скромните възвишения, на които се намираше, без да тъпче особено силно върху другите. Ето защо всред неговите колеги от цялото управление, събрали в Социалния клуб тази вечер, за да се сбогуват с него, цареше задушевна и сърдечна атмосфера. Паскоу бе присъствал и на такива прощални купони, където атмосферата е била унила, майтапите — кисели, а на плакатите макар да пишеше: „На добър път!“, телесния език говореше „Добре, че се омиташ.“ Тази вечер обаче всеки си бе направил труда да дойде, лептата за подаръка бе достатъчно щедра и смехът, започнал да се надига всред събралите се мъже, особено всред онези на масата на Хедингли, бе смях на мъже в добро настроение и с пълни стомаси.
Особена врява, а на някои места и ръкопляскания, се надигнаха, когато вратата се отвори, за да пропусне детектив констъбъл Шърли Новело. Това бе нейната първа публична поява, откакто бяха я ранили в престрелката през лятото.
Изглеждаше малко бледа и в движенията й я нямаше нейната атлетическа гъвкавост докато се насочваше към предложеното й до Джордж Хедингли място, който предизвика избухването на одобрителни овации като стана и я целуна по бузата.
Паскоу се приближи и се наведе над стола й.
— Шърли, радвам се да те видя. Не знаех, че ще идваш.
— Не мога да пропусна шанса да се уверя с очите си, че детектив констъбъла си отива, нали? — каза тя.
— Е, не биваше да се пресилваш толкова — укори я той. — Нали знаеш какво казват хората. Бързай бавно.