Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Някъде в далечината битката продължаваше да вилнее, пренесла се на други булеварди и набелязала си нови жертви. Хок Сенг закуцука по улицата. Навсякъде лежаха трупове. Стигна до едно кръстовище и го пресече бавно. Беше толкова уморен, че да мисли за рисковете на подобно придвижване му изглеждаше непосилно. От другата страна на улицата видя мъж да лежи облегнат на една стена, колелото му бе паднало на тротоара. Скутът на мъжа беше в кръв.
Хок Сенг взе колелото.
— Мое е — каза мъжът.
Хок Сенг спря и го погледна. Човекът беше на крачка от смъртта, направо си беше умрял, и въпреки това се беше вкопчил в старите навици, в идеята, че едно старо колело може да бъде обект на спорове за собственост. Хок Сенг му обърна гръб и свали велосипеда на уличното платно.
— Мое е — извика мъжът. Но нито се надигна, нито направи нещо друго да спре крадеца, така че Хок Сенг преметна крак през рамката и натисна педалите.
И да бяха отправени нови възражения от страна на законния собственик, Хок Сенг не ги чу.
41.
— Мислех, че ще се задействаме чак след две седмици — възрази Андерсън. — Още нямаме пълна готовност.
— Плановете се променят. — Аккарат вдигна рамене. — А финансирането и оръжията, които твоите хора успяха да ни осигурят, вършат отлична работа. Пък и не съм сигурен, че присъствието на фарангски щурмови отряди в града би улеснило прехода. Нищо чудно да се окаже, че дори сме извадили късмет, действайки предсрочно.
Експлозии громоляха из целия град. Метанов пожар гореше яркозелен, пожълтяващ там, където захапеше сух бамбук или друг леснозапалим материал. Аккарат го загледа, после махна на свързочника и той му подаде слушалката на радиотелефона и завъртя манивелата да зареди устройството с енергия, докато Аккарат даваше указания пожарните бригади да тръгнат незабавно към новото огнище.
Министърът погледна Андерсън и обясни:
— Ако пожарът излезе от контрол, няма да ни остане град, който да защитаваме.
Андерсън се загледа в разрастващия се пожар; пламъците се отразяваха в куполите на двореца и в храма на Изумрудения Буда.
— Пожарът е близо до градската колона.
— Кап. Трябва да я опазим. Изгори ли, това ще е лоша поличба за един нов режим, който идва с претенцията да бъде силен и напредничав.
Нова огнена арка разсече небето в далечината, снарядът се заби в района на министерството на околната среда. Не беше за вярване какви сили е мобилизирал Аккарат, за да подсигури победата си. Очевидно бе разполагал с много по-големи ресурси от очакваното. Следващият въпрос беше ключов, но Андерсън се постара да го зададе спокойно:
— Предполагам, че предсрочното начало няма да се отрази на нашето споразумение.
— „АгриГен“ остава наш предпочитан партньор в новата ера. — И още преди Андерсън да се е зарадвал на тези успокоителни думи, Аккарат отново го изправи на нокти със следващото си изречение: — Разбира се, ситуацията донякъде се промени. Вие, в крайна сметка, не успяхте да осигурите докрай обещаните ресурси.
Андерсън го погледна остро.
— Имахме договорени срокове. Обещаните войски пътуват насам заедно с оръжията и парите.
Аккарат се усмихна.
— Не се коси толкова. Сигурен съм, че ще измислим нещо.
— Държим да получим достъп до семенната банка.
Аккарат сви рамене.
— Позицията ви е разбираема.
— Не забравяйте също, че Карлайл държи помпите, които ще са ви крайно необходими, започне ли дъждовният сезон.
Аккарат погледна към Карлайл.
— Сигурен съм, че ще можем да постигнем самостоятелни договорки.
— Не!
Карлайл се ухили. Местеше поглед от единия към другия и обратно, после отстъпи и вдигна ръце.
— Вие си се разберете. Аз в тоя спор не участвам.
— Тъй де. — Аккарат им обърна гръб и насочи вниманието си навън, към битката.
Андерсън го наблюдаваше, присвил очи. Все още имаха средство за давление върху него. Гаранции за живи семена от последно поколение. Ориз, който щеше да остане резистентен към мехурчестата ръжда за поне десетина реколти. Замисли се как най-добре да притисне Аккарат, как да го върне в сделката, но болкоуспокояващите и изтощението от последните двайсет и четири часа замъгляваха мозъка му.