Върховното кралство [Наследникът]

— Ах. Това… Да, по-рано е от това, което си мислехме. Извинение, което моите братя няма да пропуснат да изтъкнат, когато разберат, че не са видели звездата на Мага още с появата ѝ…

— Не разбирам. Защо толкова рано? И как?

— Признавам, че не зная… Мисля, че тъй като играе две различни партии едновременно, съдбата е разбъркала картите си. Двама Черни принцове — това значи, че единият е в повече. Сивият дракон не е съумял да избере единия от тях и още се колебае. И поради това всичките му планове се оказват объркани. Съзвездието на Гадателите никога не е било толкова неясно.

— И това единствено по вина на Върховния крал — каза Скерен.

— Да. И той си плаща цената за това. Но понякога ми се случва да изпитвам жал към него. Как би могъл да знае в онази нощ какво прави?

— Но нали не става дума само за онази нощ?

— Да, така е.

— Върховният крал си мислеше, че има само права и никакъв дълг. Егоизмът и горделивостта му са причина за гибелта му — подчерта дракът с тюркоазените очи.

— Нямаме правото да съдим — каза Седмият пазител.

Пратеникът се поправи.

— Вярно е. Моля да ми простите.

— Да не говорим повече за това.

Скерен признателно се поклони.

— Какво очаквате от мен?

— Искам ти да бъдеш Пазач на тази линия на съдбата.

— Пазач? Това е чест. Но не трябва ли съгласието на Събранието и на Първия пазител, за да бъде определен Пазач?

— Отлично знаеш, че е така.

Дракът помисли малко.

— Е? Приемаш ли? — настойчиво попита Седмият пазител.

— Приемам.

— Отлично. Оттук насетне ще докладваш само на мен.