Оковите на скръбта

— Е — каза Мараси, като продължи да отпива от питието. — Поне го прави със забележителна точност.

И действително, корабът се приземи на скалите не след дълго, все още цял. Уаксилий го задържа на място и вдигна Оковите в една ръка, докато около него се вихреше вятър, сняг и даже тънки ивички мъгла.

Вентилаторите бавно намалиха скорост и се изключиха окончателно. Малко по-късно, от кораба се показаха неколцина войници, вдигнали ръце във въздуха. Уейн и МеЛаан се завтекоха към тях и побързаха да съберат оръжията им, докато хората на Алик се качваха в летящия съд, за да го обезопасят и да проверят дали не е останал още някой, който да се крие вътре.

Мараси изчака търпеливо да приключат с всичко, докато отпиваше от разтопения шоколад и размишляваше. Клинът на РеЛуур беше скътан на сигурно място, увит в една кърпичка и прибран в джоба ѝ. Припомни си как изглеждаше Уейн, докато крачеше през снега, опрял пушката на рамо, с кожа, опръскана с кървави петна. Образът му беше последван от спомена за явната радост, с която Уаксилий се беше стрелнал в небето по петите на чичо си.

В тези мъже се криеше тъмнина, която историите не бяха успели да предадат. Мараси беше благодарна за нея, но тя беше пристъпила до ръба на тази пропаст, а след това ѝ беше обърнала гръб. Макар че се гордееше с факта, че е успяла да изпълни задачата, която кандрата ѝ беше поставила, бе решила, че нейното бъдеще ще бъде по-различно. И нямаше нищо против това.

Това беше избрала.

— Мраз — обади се Алик след известно време. — По-добре да идем да направим нещо, аха?

Тя вдигна очи от вече празната си манерка шоколад и проследи с поглед жеста на Алик. Екипът на малвишкия кораб се беше завърнал от разузнаването и вражеските войници бяха отведени — за да бъдат заключени в трюма на кораба, както подозираше Мараси.

Костюма още беше там, където го беше оставил Уаксилий: завързан за върха на копието на Лорд-Владетеля с крака, увиснали във въздуха. Бяха му взели металоемите, запушили устата му и Уаксилий беше изсмукал запасите му метал с помощта на аломантия. И все пак ѝ се струваше, че може би не са били достатъчно внимателни. Клиновете му бяха още у него, тъй като не бяха сигурни как могат да ги извадят, без да го убият. Не беше в състояние да направи каквото и да било, докато нямаше метали, но тя все пак не можеше да потисне напълно безпокойството си.

Стерис се беше присъединила към Уаксилий на полето, а той беше обвил ръка през раменете ѝ. Мараси се усмихна. Ето това вече беше образ, за който никога не беше вярвала, че може да ѝ подейства успокояващо. Двете групи се бяха изправили една срещу друга — МеЛаан и Уейн също бяха отишли при Уаксилий. Уейн беше нарамил пушката на рамо небрежно, а МеЛаан се извисяваше на близо десет сантиметра над всички останали, скръстила ръце и изправила гръб твърдо.

Добре.

— Да вървим — обърна се Мараси към Алик.

Капитанът на Алик, Джордис, носеше един от превеждащите медальони — и не трепна, когато усети острия повей на вятъра, който ги прониза, когато Мараси се приближи към нея.