Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Змия, сладострастна маймуна, бях ти като баща, приятел, защитник, така ли ми се отплащаш!

Салваторе погледна своя защитник, който сега сам се нуждаеше от закрила, и изфъфли:

— Господин Ремиджо, докато можеше, бях твой. И ми беше много скъп. Но ти знаеш какви са палачите. Който няма кон, да ходи пеша…

— Ти си луд! — викна му Ремиджо. — Нима се надяваш да се спасиш? Не знаеш ли, че и ти ще умреш като еретик? Кажи, че си признал, защото са те измъчвали, кажи, че си измислил всичко!

— Господине, отде да знам какви имена имат всички тези ереси… Патарени, гадзези, леонисти, арналдисти, сперонисти, обрязани… Аз съм неук, грешах неволно, негово преосвещенство господин Бернар знае това и аз се надявам на неговата милост в името на Отца и Сина и Светаго Духа…

— Ще бъдем милостиви дотолкова, доколкото позволява службата ни — рече инквизиторът, — и ще преценим с бащинско състрадание доброто желание, с което разкри пред нас душата си. Върви, върни се да размишляваш в килията си и се надявай на състраданието Божие. А сега трябва да разискваме съвсем друга работа. И така, Ремиджо, ти си носил със себе си писма на Долчино и си ги дал на твоя събрат, който отговаря за библиотеката…

— Не е вярно, не е вярно! — викна ключарят, сякаш можеше все още да има полза от такава защита. С право Бернар го прекъсна:

— Не искаме потвърждение от теб, а от Малахий от Хилдесхайм. Нареди да повикат библиотекаря, но той не се намираше сред присъстващите. Знаех, че беше в скриптория или някъде около болницата, търсеше Бенций и книгата. Отидоха да го викнат, а когато влезе, смутен, избягвайки да погледне хората в очите, Уилям прошепна недоволен:

— Сега Бенций ще прави каквото си ще.

Но сбърка, защото видях Бенций да надзърта зад гърбовете на други монаси, които се бяха скупчили при вратите на залата, за да слушат разпита. Посочих го на Уилям. Рекохме си, че любопитството към това, което ставаше тук, се е оказало по-силно от интереса му към книгата После научихме, че по това време той бе вече сключил мръсната си сделка.

И така Малахий застана пред съдиите, без да погледне нито за миг ключаря.

— Малахий — рече Бернар, — тази сутрин, след направените нощес признания от Салваторе, ви запитах дали този обвиняем ви е дал някакви писма…

— Малахий! — викна ключарят. — Преди малко ми се закле, че няма да правиш нищо против мен!

Малахий се извърна едва забележимо към обвиняемия — стоеше с гръб към него — и изрече тихо, така че едва го чух:

— Не съм клетвопрестъпник. Направих за теб каквото можах. Писмата бяха предадени на господин Бернар тази сутрин, преди да убиеш Северин…

— Но ти знаеш, ти трябва да знаеш, че не съм убил Северин! Ти знаеш, защото те заварих там!

— Аз ли? — запита Малахий. — Влязох там, след като те заловиха.

— И така да е — прекъсна го Бернар. — Ремиджо, какво търсеше при Северин?

Ключарят се обърна, погледна уплашено Уилям, после погледна Малахий, погледна и Бернар.