Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Но така или иначе книгата изчезна…

— Това е просто невероятно — рече Уилям, докато наближавахме заседателната зала. — Ако наистина се е намирала там, а Северин ни каза, че била там, или е изнесена, или е още там.

— Щом не е там, значи някой я е изнесъл — заключих аз.

— Не е казано, че не бива да стигнем до извод, като изходим от друга, по-малка предпоставка. Тъй като по всичко личи, че никой не е могъл да изнесе книгата…

— Тя би трябвало да се намира там. Но я няма.

— Почакай. Ние твърдим, че не е там, защото не сме я намерили. Но може би не успяхме да я намерим, защото не сме я видели там, където е.

— Но ние огледахме навсякъде!

— Огледахме, но не я видяхме. Или пък сме я видели, но не сме я разпознали… Адсон, когато Северин ни описа книгата, какво точно каза?

— Каза ни, че е намерил книга, но не от неговите, а на гръцки.

— Не! Сега се сетих. Каза една особена книга. Северин беше учен човек, а за учения една книга на гръцки език не може да бъде особена, този учен човек може да не знае гръцки, но поне ще различи азбуката. Един учен не би нарекъл особена и книга на арабски език, па макар и да не знае арабски… — Замълча и продължи: — Какво ще търси книга на арабски в лабораторията на Северин?

— Но защо би трябвало да нарече особена една книга на арабски?

— Там е цялата работа. Щом я нарече особена, това значи, че тази книга е имала необичаен вид, необичаен поне за него — нали беше билкар, а не библиотекар… В библиотеката понякога подвързват в един том редица древни ръкописи, като събират различни интересни текстове, един на гръцки, друг на арамейски…

— …А друг — на арабски! — възкликнах аз; това разкритие ме порази.

Уилям ме дръпна рязко и ме измъкна от нартиката, като ме накара да се затичам към болницата.

— Тевтонско говедо, тиква, глупак неден! Ти си оглеждал само началните страници, а не цялата книга!

— Но, учителю — задъхвах се аз, — нали вие погледнахте началните страници, дето ви показах, нали вие казахте, че са на арабски, а не на гръцки!

— Така е, Адсон, така е! Аз съм говедо, хайде, побързай!

Стигнахме до лабораторията, но не бе лесно да влезем, защото послушниците изнасяха трупа. Други от любопитство продължаваха да обикалят из стаята. Уилям се втурна към масата и започна да повдига книгите — търсеше тази, която ни трябваше; започна да ги хвърля една след друга пред смаяните погледи на присъстващите и отново ги запрелиства веднъж, че и по два пъти. Уви, арабският ръкопис липсваше. Спомних си смътно старата, не много здрава, доста поизтрита подвързия, с тънки метални ленти.

— Кой е влизал тук, след като излязох? — запита Уилям някакъв монах. Монахът сви рамене, ясно беше, че са влизали мнозина, ама кой точно?