Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
— Бих могъл да ти помогна да отвориш тази кантора — продължи той. — Бих могъл да бъда и първият ти клиент.
Стига да искаш.
— И би ме оправял между два договора и две врати.
Съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Беше вулгарно и глупаво.
— Извинявай — промърмори тя. — Но мисля, че това би било най-лошото разрешение и за двама ни.
„Полигонацея“ на екрана.
Повече от десетминутен кодиран разговор.
Край.
— В общи линии — продължи Гантри, — не искаш да живееш с мен, защото ужасно ти се иска да живееш с мен и това би ти попречило да си живееш живота така, както ти се иска да го живееш. Ако бях втори Елиът, несъмнено бих имал някакви шансове.
— Не е необходимо да бъдеш язвителен.
— Не съм язвителен — възрази той, унищожавайки един банан с привидно непоклатимо спокойствие. — Направо съм бесен. Иде ми да хвана компютъра и да го строша в главата ти. Между другото, Лу Манти е мъртъв.
— Екзекутиран от Мравките?
— Със сигурност шейсет към едно. Вероятно защото се е срещал с теб.
— Не съм спала с него.
— Никога няма да разбере какво е пропуснал.
— Ти май ще се пръснеш от ревност, а, Гантри?
— Донякъде. О, нищо особено. Малко гъдел оттук, малко оттам. Колкото да хвърля на крокодилите петимата типове, с които си се любила преди мен, но нищо повече. Стига сме говорили за това.
На монитора се появи „Уили Уондър“. Зенаид стана, излезе от кабинета, от къщата, спусна се по стълбите и тръгна напосоки, да се поразтъпче.
„Стига сме говорили за това!“
И другото, за петимата типове! Точно толкова бяха. Гръм и мълнии! Ловната ми колекция е наистина жалка. Този негодник е накарал старите си лели да проведат разследване. Обзалагам се, че знае на колко години ми е покарал първият зъб и колко пъти Лавиолет се е опитвал да ме сгащи натясно.
Добре де, ами той, с шестте си тропически любовници?
Вървеше с широки, яростни крачки. Обърна се. Ранда и неговите ибани с главите си на потомствени главорези бяха тук, около нея, за да я охраняват.
Призовката пристигна на острова към единайсет сутринта. Шифрована, но категорична. Макартър замина незабавно. Пристигна в Насау двайсет минути преди излитането на един самолет за Ресифе.
През целия път изпитваше страх. Очевидното им нетърпение да го видят силно го безпокоеше. Познаваше твърде добре изблиците им на гняв, навика им най-брутално да се отмятат от думите си. От състояние на самодоволно блаженство „те“ можеха изведнъж да изпаднат в дива ярост. И тогава бяха способни да прережат гърлото на всекиго. Новините от „там“ не бяха добри. Пресата, радиото и телевизията се надпреварваха да съобщават за поголовни убийства и арести. Единствена комична нотка: споменаваше се за арестуването на „главния счетоводител“ на каменните богове. Пресвети Боже! Счетоводител, та било то и главен!
„Тамошната“ полиция явно смяташе, че става дума за бакалница! „Главният счетоводител на Съединените американски щати е бил арестуван в задната стаичка на правителствения дюкян.“ Звучеше почти обидно! Но „те“ действително бяха прехвърлили всяка граница, поддавайки се, както винаги, на хищническите си инстинкти.
„Те“ бяха способни на всичко. Включително да накълцат на кайма и самия Макартър, и то не с друга цел, а просто за да излеят нервите си върху „грингото“.
В Ресифе го чакаха двама мъже. Бразилци. Нито един от тях не говореше дори малко английски. Прелетяха с хеликоптер над очарователното колониално градче Олинда и над хотел „При кръстопътя“, където с Лети бяха прекарали няколко дни по времето, когато тя се съгласяваше да го придружава в пътуванията му. Следователно летяха на север. След малко обаче завиха на запад, по посока на залязващото слънце. Седналият до пилота Макартър чувстваше почти осезаемо вперения в него поглед на двамата наемни убийци. Сигурно би се смръзнал от ужас, ако ги срещнеше нейде в гората. Най-сетне се появиха светлини. Огнен кръст им посочи мястото за приземяване.
— Добре дошли в Бразилия — поздрави го Ел Сикарио. — Не ми е работа да ви давам съвети, но на ваше място не бих „им“ казал нищо, което би могло да ги раздразни още повече. И без това са в достатъчно лошо настроение.
Убиеца пушеше обичайната си пурета на няколко крачки от близката ферма, заобиколена от многобройна охрана, от която преспокойно би могъл да се сформира батальон.
— Успех, Мак.
Очакваха го само двама. Другите трима също бяха „в отпуск“, но в Перу и в Боливия, ако се вярваше на американската преса, която Макартър бе прегледал в самолета. Тези, които седяха срещу него, на теория се намираха в Панама, при един от подчинените си — твърде непопулярен във Вашингтон генерал, или пък точно обратното, тъй като непрекъснато го канеха да посети „големия бял брат“.