Картел
- Автор: Сулитцер Поль-Лу
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Картел». Краткое содержание книги:
Рибарите са морски даяки; Бинтулу се намира в Саравак. Младият Джонатан Гантри, който започва да борави доста добре с малайския, намира мястото за приятно. Но за забавяне и дума не може да става. Училищната ваканция е към края си. Тогава си наумява сам да стане капитан и да си купи собствен кораб, с който да кръстосва южните морета. Решението е взето. Събира направените с тази цел спестявания от предишната година, които е увеличил трикратно и дори четирикратно благодарение на спечелените по пътя облози с китайци; заминава за Бруней, който все още не е независима държава, и взема първия самолет за Съединените щати.
Навикът е изработен. Потегля на път всяка година и неизменно през ваканцията, но с три съществени промени: отказал се е от идеята да става капитан и сега иска да следва морска биология; вече пътува със самолет, тъй като спестяванията му стават все по-сериозни, и разнообразява маршрутите. Запознава се последователно с Тайланд, Малайзия, Шри Ланка, Южна Индия, после — изоставяйки западното направление — със Суматра, Ява и целия архипелаг, чак до Арафурско море, след което идва ред на Нова Гвинея, Австралия и Нова Зеландия. Обикаля и пръснатите сред безбрежните сини простори райски кътчета на Меланезия, Микронезия, Линейните острови, Туамоту, Маркизките острови. Не всичките, но почти. Понякога се застоява тук или там. Университетската ваканция в края на годината бива на свой ред посветена на тези експедиции, които му отнемат повече от четири месеца годишно. Но никога не пропуска да прекара известно време в Саравак, при своите приятели ибаните.
Джонатан е на двайсет и една години, когато построява първата си джонка; на двайсет и четири, когато поема командата на втората, и на двайсет и седем, когато пуска на вода „Лакомник III“. В действителност джонките са четири, но едната от тях почти не се брои, тъй като я загубва на бас само четири дни след завършването й.
За тези четиринайсет години той спечелва (освен няколкото дипломи) четвърт милиард долара. Благодарение преди всичко на своите „боклучави акции“.
Както — не ще и дума! — и на петнайсетте частни урока, дадени му от Джеймс Доре Макартър.
— И вече си без пукната пара — подхвърли Зенаид.
— Почти.
Пак добре, ако му оставал един милион долара. Всъщност загубил само някакви си двеста четирийсет и девет милиона. Уточнявайки това, Гантри изглеждаше съвършено спокоен.
Зенаид едва не му зададе на шега въпроса, който логично би могла да зададе на самата себе си: какво правеше с един напълно разорен тип? И то в Борнео, като капак? Но се въздържа. Шегата беше твърде плоска, а и тя имаше всички основания да си мълчи. Ако не беше отишла при него на Пхукет, в Тайланд, Гантри нямаше да изпадне в това катастрофално положение, Запъртъка Макнълти нямаше да е мъртъв и джонката нямаше да е на дъното на океана. Сега Мравките-войници щяха да подновят хайката. Вярно, ще им бъде доста трудно да ги намерят тук, в царството на ибаните, където с дни напред се знае за приближаването на всеки чужденец, особено ако е надарен с голям бял нос, и откъдето винаги (при условие, че разполагат с необходимите връзки) могат да се оттеглят в джунглите във вътрешността на Борнео. А там Мравките-войници със сигурност няма да посмеят да ги последват. Говореше се, че последните нежелани гости, посетили тези места през 1942-ра, били японски туристи, облечени в униформата на Петдесет и шеста дивизия, с чиито глави ибаните със завиден ентусиазъм издигнали няколко пирамидални исторически паметници. Така че тук бяха на сигурно място. С този нюанс, че един ден все щеше да им се наложи да си тръгнат. Нямам никакво намерение да прекарам живота си в тази дупка, естествено. Само че в момента, в който си подадем носа навън, ще започнем да се препъваме в Мравки. Защото те ще чакат и сто години, ако трябва.