Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Йоши се ядоса:
— Откъде е разбрал, че съм пристигнал? Последните петдесет ри бяхме преоблечени. Изчаках извън Киото, докато се мръкне, заобиколихме преградите и не срещнахме никакви патрули. Сигурно си има съгледвач тук.
— Няма никакви съгледвачи тук вътре — изскърца със зъби Акеда. — Залагам си главата, господарю. Навън те нямат чет, навсякъде — съгледвачи на Огама, на шиши и на останалите, а ти трудно можеш да се предрешиш.
— Военачалнико — започна Йоши, — кажи, че съм заспал и не бива да ме безпокои. Помоли го да дойде пак сутринта, когато ще му бъде оказана дължимата почит.
Военачалникът се поклони и понечи да излезе. Акеда рече:
— Нареди на целия гарнизон да мине в бойна готовност!
Когато останаха сами, Йоши попита:
— Допускаш ли, че Огама ще се осмели да ме нападне тук? То ще е като обявяване на война.
— Не ме засяга какво ще се осмели той, господарю. Интересува ме само твоята безопасност. Сега аз отговарям за теб.
Топлината на водата проникна в ставите на Йоши и той се излегна по гръб, като се остави тя да го отпусне за момент, доволен, че Акеда е военнокомандващ, успокоен от присъствието му, но непоколебим в убежденията си. Не бе очаквал, че ще го открият толкова скоро. „Няма значение — помисли си Йоши, — все пак планът ми е добър.“
— Кой му е мекерето — посредникът между него и Двора?
— Принц Фуджитака, първи братовчед на Императора — братът на жена му е управител на императорския дворец.
Йоши изсъска шумно, а генералът кимна кисело.
— Трудно е да се разсече такава брънка, освен с меч.
— Немислимо — рече късо Йоши и си помисли: „Освен ако не стане възможно. Отвсякъде погледнато, много е глупаво да се изричат подобни неща на висок глас дори на четири очи“. — Какви са новините от шогуна Нобусада и принцеса Язу?
— Очакват ги след седмица и…
Йоши го изгледа остро.
— Те не се очакват до две-три седмици.
Възрастният мъж се сопна:
— Принцеса Язу им е наредила да се върнат на Токайдо и да хванат късия път, явно е нетърпелива да се срещне с брат си, да тласне съпруга си да се преклони пред него, противно на всички традиции — както и да погребе по-скоро шогуната и да го предаде в ръцете на Огама.
— Дори тук, стари приятелю, трябва да си държиш езика зад зъбите.
— Вече съм стар, за да се безпокоя от такива неща — сега, когато твоят врат е в менгемето на Огама.
Йоши повика прислужничките, които донесоха кърпи и избърсаха двамата мъже, помогнаха им да си облекат чисти юката. Йоши взе мечовете си.
— Събуди ме призори, Акеда. Имам да свърша много неща.
Точно преди изгрев-слънце в южните покрайнини, където реката Камагава извиваше на юг към Осака и морето, на двайсетина ри разстояние, където сокаците и пресечките криволичеха, както дойде, напълно в разрез със строгите прави улици на града, където се носеше тежка миризма на изпражнения, бунище и гниещи зеленчуци Кацумата, водачът на шиши от Сацума и довереник на господаря Санджиро се събуди внезапно, измъкна се изпод завивките и се изправи в затъмнената стая, заслушан напрегнато с меч в ръка.
Никакви признаци на опасност. Отдолу се носеха приглушените гласове на прислужничките и прислужниците, които разпалваха огнището, кълцаха зеленчуци и приготвяха храната. Стаята му беше на втория етаж под мертеците в кръчмата на Шептящите борове. Някъде залая куче.
„Нещо не е наред“ — помисли си Кацумата. Тихо отвори шоджи. По коридора се намираха останалите стаи, три бяха заети от други шиши, по двама в стая. Последната беше за жените от кръчмата. От едната страна малко прозорче гледаше към предния двор. Долу нищо не помръдваше. Отново огледа всичко, и портата, и улицата зад нея. Нищо. Пак. Нищо. После нещо проблесна — по-скоро го усети, отколкото го видя. Веднага дръпна вратите встрани и изсъска паролата. Шестимата мъже мигновено скочиха на крака, напълно разбудени, втурнаха се след него с мечове в ръце надолу по паянтовата стълба, през кухнята и навън през задната врата. Тутакси прехвърлиха оградата в съседната градина според добре отработеното оттегляне, после следващата, още една ограда и надолу по страничната пътечка бързо се отклониха към прохода, между ниските постройки. В края на тази cul-de-sac22 Кацумата зави наляво и леко отвори някаква врата. Копието на бдителния пост се опря заплашително в гърлото му.
— Кацумата-сан! Какво има?
— Някой ни е предал — изпръхтя Кацумата и махна на един младеж от Чошу, сух също като него, твърд като стомана, но два пъти по-млад, на деветнайсет. — Обиколи, огледай и се върни. Да не те забележат или заловят!
22
Сляпа улица (фр.). — Б.пр.