Гай-джин (Част II)

— Тук съм в безопасност. — Според устава на Завещанието това беше единственият защитен комплекс в Киото, в който, ако се наложи, можеха да се разквартируват пет хиляди бойци; всички останали даймио се ограничаваха с максимално петстотин души — събираха се не повече от десет даймио заедно по едно и също време, влизанията и излизанията им в Киото строго се контролираха. Времето и слабият Съвет на старейшините бе свел числеността на шогуната до по-малко от хиляда. — Съмняваш ли се в това?

— Зад нашите стени — не. Толкова съжалявам, имах предвид отвън.

— А съюзниците? На колко даймио мога да разчитам?

Акеда сви рамене раздразнено.

— Съвършено погрешно бе да се излагаш на такъв риск, като пътуваш с толкова малобройна охрана, още по-опасно бе, че дойде в Киото. Ако ме бе предупредил, щях да те посрещна и да те придружа дотук. Ако баща ти беше жив, щеше да забрани такава опас…

— Но баща ми не е жив. — Йоши стисна силно устни. — Съюзници?

— Ако издигнеш знамето си в Киото, господарю, повечето даймио и повечето самураи ще се втурнат на твоя страна, тук и по цялата страна, достатъчно са, за да извършат каквото поискаш.

— Това може да се изтълкува като измяна.

— О, толкова съжалявам, но истината обикновено звучи като предателство в твоите кръгове, господарю — и е много трудно да се добереш до нея. — Болнавото старо лице разцъфна в усмивка. — Ето истината: ако издигнеш знамето на шогуната, почти никой от тукашните даймио няма да се обедини срещу Огама от Чошу, докато той владее Портите.

— Колко самураи държи Огама тук?

— Говори се, че са над две хиляди грижливо подбрани войни, всички са добре настанени в укрепените караулни около двореца, близо до незначителната охрана на нашите порти. — Акеда се усмихна печално, като видя как Йоши присви очи. — О, всички знаят, че е незаконно, но никой не му го напомни, нито му излезе насреща. Той ги вкарваше по десет, по двайсет души, откакто изхвърли старата лисица Санджиро, Кацумата и неговите хора от Сацума. Знаеш ли, те избягаха с лодка в Кагошима. — Той се плъзна по-дълбоко във водата. — Според слуховете Огама имал още две-три хиляди самураи от Чошу на десет ри оттук.

— Така ли?

— Неговият обръч край Киото се затяга, всеки ден по малко, патрулите му контролират улиците, с изключение на случайни групи шиши, които влизат в схватка с всеки, за когото сметнат, че не почита, соно-джой, в частност с нас и с всеки съюзник на шогуната. Те са глупаци, защото ние също сме срещу гай-джин, срещу отвратителните им споразумения и искаме да ги изгоним.

— Шиши в пълен състав ли са?

— Да. Говори се, че подготвят нова пакост. Преди седмица някои от тях се заядоха с патрул на Огама, открито нарекоха Огама предател. Той се вбеси и оттогава се опитва да ги залови. Има…

Прекъсна го почукване на вратата. Военачалникът на охраната се показа на прага.

— Извини ме, господарю Йоши, на портата чака пратеник от господаря Огама, моли те за аудиенция.

И двамата мъже зяпнаха от изненада.