Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Ана, за Бога!
— Не! Ако ме обичахте поне малко, нямаше да се налага даже да ви питам! Как бих могла да отида във Франция и да нося нещо друго, а не накитите на кралицата? Какво ще означава това, ако вие ме заведете във Франция като маркиза само с една шепа диаманти?
— Те въобще не са една шепа…
— Но не са кралските накити!
— Ана, част от тях й ги купи баща ми по случай първия й брак и аз нямам нищо общо с тях…
— Имате много общо с тях! Това са накити, принадлежащи на Англия, подарени на кралицата. Ако аз ще стана кралица, то те трябва да ми принадлежат. Ако тя ще продължи да бъде кралица, то нека ги задържи. Избирайте!
Всички чухме разярения глас на Хенри.
— За Бога, жено, какво да направя, за да ви угодя? Вие получихте всички почести, за които може да мечтае една жена! Какво искате сега? Да смъкнете дрехата от гърба й? И шапчицата от главата й?
— Да, искам всичко това, а и то няма да ми стигне! — кресна му Ана в отговор.
Хенри блъсна вратата и тя се отвори, а всички ние започнахме да разговаряме с подчертано оживление, щом го видяхме, и спряхме, за да се поклоним.
— Ще се видим на вечеря — каза той ледено на Ана през рамо.
— Не, няма — каза тя на много висок глас. — Защото отдавна вече няма да съм тук. Ще вечерям по пътя, а ще закуся в Хевър. Няма да допусна да се отнасяте към мен пренебрежително.
Той веднага се обърна към нея и вратата се притвори зад гърба му. Ние всички се напрегнахме да чуем това, което не можехме да видим.
— Няма да ме напуснете.
— Няма да бъда полукралица — каза тя пламенно. — Или ще бъда ваша, или не. Или ще ме обичате истински, или изобщо няма да ме обичате. Или ще съм цялата ваша или ничия. Няма да приема половинчати отношения с вас, Хенри.
Ние чухме прошумоляването на роклята й, когато тя се спусна към него и въздъхна сластно.
— Ще имате всеки диамант в Тауър, ще имате нейните диаманти, както и баржата й — обеща той дрезгаво. — Ще получите онова, което желае сърцето ви, щом ми дадете онова, което желае моето.
Джордж пристъпи напред и затвори вратата.
— На кого му се играят карти? — попита той весело. — Струва ми се, че ще се наложи да почакаме известно време.
Разнесе се сдържан смях, някой извади тесте карти, а друг — зарове. Аз пратих пажа да изтича за музикантите, които да удавят със звуците на музиката всякакви интимни стонове, които можеха да се разнесат от стаята на Ана. Бях възможно най-оживена и обикалях навсякъде, за да се уверя, че целият двор си е намерил някакво занимание, докато сестра ми и краля се любеха. Направих всичко по силите си да не мисля за кралицата, която беше преместена в ново и не така удобно имение, на която кралски пратеник щеше да съобщи, че трябва да предаде кралските си накити, собствените си пръстени, гривни и огърлици — всеки знак на любов, който той й бе дал, защото на сестра ми й се искаше да се кичи с тях във Франция.
Експедицията бе значителна по мащаб, най-голямата, която Хенри беше предприемал от времето на срещата на Полето на Златната Тъкан27; и всичко беше точно толкова екстравагантно и разкошно, както по време на онова легендарно събитие. Така и трябваше да бъде — Ана беше решена да надмине Катерина във всичко, което тя някога беше правила, така че ние преминахме през Англия — от Ханбъри до Дувър — като истинска императорска свита. Една група ездачи яздеха напред, за да отстраняват от пътя всякакви евентуални размирици, но самият мащаб на похода и множеството коне, каруци, коли, войници, бойци, слуги, придружители, и красотата на дамите, яхнали конете си и техните кавалери, зашеметяваха почти цялата страна и потапяха хората в мълчалив възторг.
Прекосяването на Ламанша мина спокойно. Дамите слязоха долу, Ана се оттегли в каютата си и спа през по-голямата част от пътуването. Кавалерите бяха горе, на палубата, увити в мантиите си, загледани в хоризонта в търсене на други кораби и си пийваха греяно вино. Аз се качих на палубата и се облегнах на перилата на кораба, загледана в движението на вълните, които минаваха край носа на кораба, заслушана в скрибуцането на дъските.
Една топла ръка хвана моята хладна длан.
— Добре ли се чувствате? — прошепна Уилям Стафорд в ухото ми. — Да не би да ви е лошо?
Аз се обърнах към него и се усмихнах.
— Не, изобщо не, слава Богу. Обаче всички моряци казват, че пътуването минава много леко.
— Моля се на Бога така и да продължи — каза той разпалено.
— О! Мой странстващи рицарю! Да не би да ви е лошо?
27
Полето на Златната Тъкан (The Field of the Cloth of Gold) — става въпрос за срещата на крал Хенри с френския крал Франсоа в покрайнините на Кале през 1520 г., когато те подписват договор за съюзничество. На въпросното поле издигнали разкошни палатки от тъкани със златни нишки, коприна и скъпоценни камъни. Сред невиждания разкош се устройвали всевъзможни забавления за кралския двор, и пиршествата продължили три седмици. — Бел.прев.