![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
На слънчевата светлина тя изглеждаше чиста и тиха. Нищо не подсказваше за случилото се снощи. Басейнът блещукаше зад закритата веранда. Слънчевите лъчи се процеждаха меко през мрежата и озаряваха белите мебели от ракита.
Роуан огледа плота и пода на кухнята. Не видя нищо и изпълнена с отвращение и гняв, бързо направи кафе и го занесе горе на Майкъл.
Той тъкмо отваряше очи.
- Да тръгваме - каза му.
- Мислех, че ще тръгнем следобед - рече той сънливо. - Но щом искаш, нека е сега.
Тя го целуна нежно по бузата, наболата брада я одраска.
- Как си? - прошепна той.
- Вече съм добре. - Тя докосна малкото златно разпятие, което се бе оплело в тъмните косми по гърдите му. - Беше ми зле за около половин час. Вероятно пак ще ми прилошее. Ще ми се да идем в Дестин навреме, за да се разходим по слънчевия плаж.
- А няма ли да идеш на лекар, преди да тръгнем?
- Аз съм лекар - каза тя с усмивка. - И не забравяй за специалното ми сетиво. Бебето е добре.
- А специалното сетиво казва ли ти дали то е момче, или момиче? - попита Майкъл.
- Дали то е момче или момиче? - засмя се тя. - Ще ми се да знаех, но пък е по-добре да е изненада. Какво мислиш?
- Няма ли да е супер, ако са близнаци?
- Да, супер ще е - съгласи се тя.
- Роуан, ти нали не си… щастлива ли си заради бебето?
- Разбира се! Майкъл, аз искам това дете. Просто още ми е малко зле. Идва на пристъпи. Виж, засега не искам да казваме на останалите. Не и преди да се върнем от Флорида. Ще си провалим медения месец.
- Съгласен съм. - Той сложи нежно ръка на корема и?. - Още е рано да го усещаш, нали?
- Сега е голямо около четвърт инч - каза тя и отново се усмихна. - И тежи само няколко грама. Но мога да го усетя. То плува блажено, а мъничките му клетки се делят ли, делят.
- Как изглежда сега?
- Ами като миниатюрно морско създание. По-малко от палеца ти. Има очи и дори топчести малки ръце, но не и пръсти. Има си и мозък, или поне зачатък на мозък, вече разделен на две полукълба. Незнайно как малките му клетки много добре си разбират от работата - знаят точно къде да идат, за да продължат да формират органите, които вече са там, но трябва да бъдат довършени. Малкото му сърчице бие в мен вече повече от месец.
Майкъл въздъхна дълбоко, с доволство.
- Как ще го кръстим?
Тя сви рамене.
- Какво ще кажеш за Малкия Крие? Или е твърде… мъчително за теб?
- Не, би било страхотно. Малкия Крие. Значи ще е Кристофър, ако е момче, и Кристин, ако е момиче. На колко ще е по Коледа? - Той започна да пресмята.
- Сега е вероятно в шестата или седмата седмица. Или дори осмата. Всъщност най-вероятно е в осмата. Което означава… в четвъртия месец. Тогава вече ще е съвсем оформено, но очите му ще са още затворени. Защо питаш? Чудиш се дали би предпочело червена пожарникарска кола или бейзболна бухалка?
Той се засмя.
- Не, просто ще е най-страхотният коледен подарък, за който някога съм мечтал. Винаги съм почитал Коледа, почти с езическо преклонение. А тази ще е най-великолепната в живота ми, до следващата година, когато малкото ще се разхожда наоколо и ще троши пожарникарската си кола с бейзболната си бата.
Изглеждаше толкова уязвим и невинен, вярваше и? напълно. Докато го гледаше, тя почти забрави за случилото се през нощта. Почти забрави за всичко. Целуна го бързо и влезе в банята. Облегна се на заключената врата и остана така със затворени очи.
- Е, демоне, добре си го сметнал, нали? - прошепна тя. - Е, харесва ли ти омразата ми? За това ли мечтаеше?
Тогава си спомни лицето в тъмната кухня, мекия прочувствен глас, който сякаш я докосваше с пръсти. Та за какво друго съществувам, ако не да служа на Роуан?
Потеглиха към десет часа. Майкъл караше. Тя вече се чувстваше по-добре и дори успя да поспи няколко часа. Когато отвори очи, вече бяха във Флорида и преминаваха през тъмна борова гора, между магистралата и крайбрежното шосе.
Когато най-после зърна залива, Роуан се почувства в безопасност. Сякаш тъмната къща в Ню Орлиънс и привидението вече не съществуваха.
Беше хладно, но не повече от всеки ободряващ летен ден в Северна Калифорния. Облякоха пуловери и тръгнаха по пустия плаж. По залез изядоха вечерята си пред огъня. Прозорците бяха отворени към морския бриз.
Някъде към осем тя отиде да поработи по плановете си за медицинския център и да продължи с проучването на големите «ориентирани към печалба» вериги болници, в сравнение с «неориентираните към печалба», които всъщност я интересуваха повече.
Но не можеше да се съсредоточи върху статиите за печалби, загуби и злоупотреби в различните системи.