![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Майкъл и старият сивокос енорийски свещеник разговаряха пред камината в другия край на стаята. Оркестърът бе минал от Щраус към по-съвременни сантиментални композиции. Тук-там някой припяваше с протяжните акорди на «Блу Муун» или «Тенеси валс». Сватбената торта вече бе изядена до трошичка. Оставиха само едно парче - по сантиментални причини.
Група наследници на Кортланд, закъснели с пристигането от Ню Йорк, нахлуха през входната врата и започнаха да се извиняват. Останалите се втурнаха да ги посрещнат. Роуан се извини, че е без обувки и вече доста раздърпана, но отиде да ги целуне. В дъното на трапезарията голяма групичка, дошла да разгледа някакви фотографии, запя «Моята дива ирландска роза».
Към единайсет Аарън целуна Роуан за довиждане и тръгна да води леля Вив до дома и?. Каза, че ще бъде в хотела, ако имат нужда от него, и им пожела приятно пътуване до Дестин на сутринта.
Майкъл ги изпрати до предната врата. Старите му приятели също си тръгваха, за да продължат да пият в бар «Парасол» в Айриш Ченъл, но преди това изтръгнаха от него обещанието, че ще вечерят заедно през следващите седмици. Стълбището още бе задръстено от разговарящи двойки, а сервитьорите се опитваха да приготвят нещо за гостите от Ню Йорк.
Накрая Райън стана, призова към тишина и обяви, че партито свършва! Всички трябвало да си намерят обувките, палтата и чантите и да оставят младоженците сами. После взе една чаша с шампанско от преминаващия сервитьор и се обърна към Роуан.
- За младоженците! - вдигна тост той и гласът му се извиси над глъчката. - За първата им нощ в тази къща.
Всички посегнаха към последното си питие за нощта и тостът бе повторен стотици пъти сред звъна на чашите.
- Господ да благослови този дом! - обяви свещеникът, който вече бе на път към вратата, а десетки гласове повториха благословията.
- За Дарси Монахан и Катерин - извика някой.
- За Жулиен и Мери Бет… за Стела…
Сбогуването, както бе традиция в това семейство, отне над половин час и бе съпроводено с целувки, обещания за скорошни срещи и непрестанно подновявани разговори по целия път към входната врата.
Междувременно сервитьорите вече почистваха масите, като тихо отнасяха празните чаши и салфетките. Оправяха възглавниците, загасяха свещите, разпръсваха из стаите букетите, събрани на голямата маса, и забърсваха разлятия алкохол.
Най-после се свърши. Райън си тръгна последен, като преди това плати на персонала и се увери лично, че всичко е изпълнено идеално. Къщата беше почти празна!
- Лека нощ, скъпи мои - каза той и високата предна врата бавно се затвори зад гърба му.
Майкъл и Роуан си размениха доста продължителен поглед и после избухнаха в смях. Той я вдигна, завъртя я и я пусна нежно на земята. Тя полетя към него, прегърна го и положи глава на гърдите му. Прималяваше и? от смях.
- Направихме го, Роуан! - каза той. - Направихме го, както го искаха всички! Готово, свърши се!
Роуан още се смееше тихичко, прекрасно изтощена и едновременно с това приятно развълнувана, когато чуха ударите на часовника.
- Чуй, Майкъл, полунощ е - прошепна тя.
Той я хвана за ръката, изключи осветлението и заедно забързаха към мрачните стълби.
В коридора проникваше светлина само от една стая на втория етаж. И това бе тяхната спалня. Те пристъпиха тихо на прага.
- Роуан, виж какво са направили.
Стаята бе прекрасно украсена от Беа и Лили. Огромен ароматен букет розови рози красеше полицата на камината между двата сребърни свещника.
На тоалетката ги чакаха шампанско в кофичка с лед и две чаши на сребърен поднос.
Леглото също беше готово. Дантелената кувертюра бе свалена, възглавниците бухнати, а мекият бял балдахин - дръпнат и завързан към масивните подпори откъм страната на главата.
Красива нощница и пеньоар от бяла коприна бяха сгънати от едната страна на леглото, а от другата страна имаше чифт бели памучни пижами. Една роза лежеше напряко на възглавниците, привързана с панделка. На малката масичка вдясно от леглото се виждаше самотна свещичка.
- Колко са мили - прошепна Роуан.
- Е, скъпа, това е първата ни брачна нощ. А часовникът току-що спря да бие. Часът на вещиците, скъпа. Само за нас.
Те отново се спогледаха и започнаха да се смеят, без да могат да спрат. Бяха твърде уморени, за да сторят каквото и да било друго, освен да легнат под завивките и да заспят. И двамата го знаеха.