Проходът

Питър приближи чашата си до носа, усети щипещите изпарения, които обгориха ноздрите му, и я постави на масата. Не знаеше кое е по-обезсърчаващо: че баща му не му е споделил или че Тео не му е споделил.

— Защо обаче да крие оръжията първо? — попита той. — Защо просто не ги е занесъл горе в планината?

— И какво да прави с тях? Помисли си, братко. Всички те чухме, когато стреляше. По мои сметки двамата изстреляхте около трийсет и шест куршума, за да убиете — колко? — два вирала! От колко? Тези оръжия са щели да изкарат най-много сезон, ако ги беше раздал на Стражата. Хората щяха да стрелят и по собствените си сенки. По дяволите, половината време вероятно щяха да се стрелят и един друг. Предполагам, че от това се е опасявал най-много.

— Колко са останали? — попита Алиша.

— В бункера ли? Не знам. Не съм го виждал.

— Но знаеш къде е.

Тео отпи.

— Разбирам накъде биете и е най-добре да спрете. Баща ни имаше разни идеи, добре. Питър, знаеш го не по-зле от мене. Просто не можеше да приеме, че сме останали само ние, че там навън няма други хора. А ако е можел да открие други, ако те са имали оръжия…

Гласът му трепна.

Алиша се изправи на стола.

— Армия — каза тя, погледът ѝ ги обхождаше. — Това е, нали? Искал е да организира армия. Да воюва срещу пушеците.

— Което е безсмислено — каза Тео и Питър чу горчивината в гласа му. — Безсмислено и налудничаво. Армията е имала оръжия, пък какво се е случило с войниците? Върнали ли са се за нас? С техните автомати, ракети и хеликоптери? Не са се върнали и ще ви кажа защо. Защото всички са загинали.

Нищо не можеше да разубеди Алиша.

— Харесва ми — каза тя. — Мисля, че е страхотна идея, по дяволите.

Тео горчиво се разсмя.

— Знаех си, че на теб ще хареса.

— Освен това не мисля, че сме сами — настояваше тя. — Има и други. Там някъде.

— Има ли? Откъде си толкова сигурна?

Алиша изведнъж придоби объркан вид.

— Отникъде — каза, — просто съм.

Тео се намръщи над чашата си и дълго я въртя.

— Можеш да вярваш в каквото си искаш — тихо каза той, — но това не означава, че е истина.

— Баща ни е вярвал — каза Питър.

— Така е, братко. И това го уби. Знам, че не говорим на тази тема, но такива са фактите. Докато стоиш на пост, за да окажеш Милост, някои въпроси ти се изясняват, повярвай ми. Баща ни не е излязъл на езда, за да се самоубие. Който мисли така, не разбира най-важното у него. Излезе на онази последна езда, защото не можеше да се откаже да търси отговор. Постъпката му е и смела, и глупава, но е получил отговора.

— Видял е Бродник. При Милагро.

— Може и да е видял. Ако питаш мен, видял е онова, което е искал да види. Но това няма значение. Какво променя един Бродник?

Питър беше покъртен от безнадеждността на Тео, която беше не само пораженческа, но и предателска.

— Където има един, има и други — настоя Питър.

— Има, братко, има пушеци. И всички оръжия на света няма да променят това.