Друговремец

Слушах го като хипнотизирана.

– А къде е била Елън през това време?

Стария Алек се засмя със звука на проскърцваща врата на конюшня.

– През девет планини в десета. Но още известно време не успяха да го разберат. Обърнахме към дома, за да открием Колъм пребледнял във вътрешния двор, подпрян на Ангъс Мхор. Елън я нямаше.

Последвало още по-голямо объркване, защото с всичките гости стаите на замъка били пълни, както и всички плевници и кътчета, където може да се спи, включително килерите и кухните. Изглеждало безнадеждно да се разбере кой точно липсва, но Колъм привикал всички слуги и упорито минал по списъците с поканените, питайки кой е бил видян предната вечер, къде и кога. Накрая една помощничка в кухнята си спомнила мъж в един от страничните коридори, точно преди да сервират вечерята.

Забелязала го, защото бил много хубав – висок и едър, с коса като черно морско пале и очи като на котка. Изпроводила го с поглед, за да му се полюбува, и видяла, че посреща някого при една от външните врати – жена, цялата в черно, скрита под наметало с качулка.

– Какво е морско пале? – попитах аз.

Алек ме погледна и по развеселено присви очи.

– Англичаните им викате тюлени. Дълго време след това, въпреки че знаеха истината, хората по селата разказваха как Елън Макензи я отвлекли в морето, да живее с тюлените. Знаеш ли, че морски палета хвърлят кожите си, когато излязат на сушата, и ходят сред нас като хора? Ако намериш кожата им и я скриеш, той – или тя – добави той безпристрастно, – не може да се върне в морето, а трябва да остане с теб на сушата. Разумно е да сториш така, защото жените тюлени са много добри готвачки и отдадени майки.

Замисли се и добави благоразумно:

– При все това Колъм не вярваше много на тези врели-некипели, така и каза. Затова привика гостите един по един и ги разпита виждали ли са мъж с такъв вид. Накрая стигна и до името му, Брайън, но никой не знаеше клана му или фамилията – бил на Игрите, но там просто го наричали Брайън Дху, Брайън Чернокосия.

И известно време имали само това, Макензи нямали представа накъде да се насочат в търсенето. Но и най-добрите лов­ци трябва да почукат рано или късно на нечия врата, за шепа сол или малко мляко. В крайна сметка до Леох стигнала вест за двамата, защото Елън била девойка с необичайна красота.

– С коса като огън – говореше отнесено Алек, наслаждавайки се на топлината по гърба си. – И очи като на Колъм, сиви, с дълги черни мигли, много красиви, но и такива, че нап­раво те пронизват. Висока – по-висока дори от теб. И толкова красива, че те болят очите, като я гледаш. По-късно дочух, че се видели за пръв път на Събора и мигом решили, че ще се вземат. Затова направили план и избягали под носовете на Колъм Макензи и още триста гости.