Кодекс 632 [bg]

— Не очаквате да ви покажа документ, където се твърди, че Колумб е таен португалски агент, нали? Както знаете, подобна информация е била поверителна и следователно не съществува нищо на хартия, което би имало отношение към тази секретна мисия.

— Очевидно е, че щом е бил таен агент, информацията е секретна, поради което никога няма да намерим доказателства. Но онова, което искам да видя, са доказателства, че Колумб е португалец.

Виларигеш погали острата си брада.

— Добре — възкликна той. — Знаете ли, бившият председател на Испанското кралско географско дружество, Белтран и Роспиде, разкри, че съществува частен португалски архив…

— Да — прекъсна го историкът. — Знам за това, тази история я разказва Армандо Кортезао. Но факт е, че въпросният архив не е бил намерен, тъй като Роспиде починал, без да посочи местонахождението му. Което означава, че и тази теза увисва недоказана.

Граф Виларигеш въздъхна дълбоко. Погледът му се зарея към внушителните арки на Шарола и огромния мраморен олтар в средата на октогоналното пространство, към готическия балдахин с хералдическите символи на дон Мануел и Военния орден на Христос. Обърна най-сетне очи към Томаш.

— Чували ли сте за Кодекс 632?

Историкът го погледна изненадано.

— Кодекс 632?

— Да. Говори ли ви нещо?

Томаш прокара ръка по лицето.

— Интересно, че го споменавате — каза той. — Попаднах на този кодекс в сейфа на професор Тошкано. Името беше на гърба на едно от ксерокопията, прибрани заедно с листа, на който беше записан вашият телефонен номер.

— Така ли? И къде са сега тези копия?

Професорът се наведе над кафявата чанта. Порови из съдържанието ѝ и извади два листа.

— Ето ги — обяви той и ги показа на графа.

Виларигеш прегледа набързо копията и се вгледа в Томаш.

— Знаете ли какво е това?

— Хроника на дон Жоао II от Руй Пина. Това е началният абзац на разказа му за прословутата среща на Колумб с краля.

Графът отново въздъхна.

— Очевидно е, че това е хрониката на Руй Пина. Но не е само това. Знаете ли какво е?

Томаш изгледа с недоумение събеседника си.

— Ами… не.

— Това, драги, е откъс от Кодекс 632.

Историкът се втренчи в копията, които графът държеше в ръце.

— Хрониката на дон Жоао II е Кодекс 632?

— Не, приятелю. Кодекс 632 е вариант на Хроника на дон Жоао II.

Томаш поклати глава объркан.

— Не разбирам.

— Просто е — каза Виларигеш. — Някъде в началото на XVI век крал дон Мануел накрал Руй Пина да напише Хроника на дон Жоао II. Пина бил личен приятел на покойния крал и познавал добре живота му. Хронистът се заловил за работа и скоро биографията на Съвършения принц била готова. Ръкописът бил прегледан от писарите, които изработили копия на пергамент или хартия. Оригиналният ръкопис е изгубен, но има три съхранени копия от XVI век. Най-ценното се намира в желязна каса в Торе ду Томбо, където се пази книжовното съкровище на Португалия. Говоря за Пергамент 9, написан с готически букви и илюстриран с цветни миниатюри. Останалите две копия се намират в Националната библиотека. Това са Алкобасенският кодекс, наречен така, понеже е бил открит в манастира Алкобаса, и Кодекс 632. Трите копия разказват една и съща история, макар и изпълнени в различен калиграфски стил. Има само един дребен детайл, който нарушава съвършеното сходство. — Взе ксерокопията и ги показа на Томаш. — Тази подробност се намира в Кодекс 632 и се отнася до откъса, в който Пина описва срещата на Колумб с дон Жоао II. — Приближи копията до очите на историка. — Нищо необичайно ли не намирате в този текст?