Кодекс 632 [bg]

— Да, така е — призна Томаш. — Какво е обяснението?

— По онова време кралската заповед за задържането на Колумб е била отменена. Кащаниейра знаел, че въпросният благородник, когото познавал заради репутацията му, е минал на страната на кастилците и понеже не бил посветен в геостратегическата политика на дон Жоао II, предположил, че още е в сила предишната заповед за задържането на предателя. Нека не забравяме, че Колумб е бил замесен в заговор, заплашващ живота на дон Жоао II, и че след разгрома на конспирацията е бил търсен от правосъдието. Тоест, Кащаниейра е бил осведомен за предишната кралска заповед и понеже се намирал на далечен остров, не е могъл да знае, че е отменена. От своя страна, Адмирала явно не носел със себе си пропуска, който монархът му бил дал през 1488 година, опрощавайки участието му в събитията от 1484. Поведението на Колумб всъщност доказва това предположение. Вместо да побегне към Кастилия, както би могло да се очаква от човек, издирван от португалското правосъдие, той решил да отиде на остров Сан Мигел. Защо, след като давали награда за главата му? Отговорът е прост. Колумб разполагал с тайни сведения, че информацията е фалшива, и знаел, че на Сан Мигел има високопоставени хора, които са осведомени за хода на събитията. — Направи отсечен замах с ръка, сякаш искаше да приключи с въпроса. — Добре, да продължим нататък. След това необичайно приключение на Азорските острови, каква, според вас, би трябвало да е следващата стъпка на Колумб?

— Да се завърне в Кастилия?

— Точно така! Струва ми се логично Колумб най-сетне да се отправи към Кастилия, нетърпелив да падне в обятията на „католическите крале“ и да обере сладката слава от своето велико откритие. — Гласът му бе изпълнен с ирония. — Отново грешка. — Закри очи с опакото на лявата си ръка в израз на престорена мъка. — О, каква жестока съдба! Поредна буря ще го отпрати… къде, мислите? В Лисабон! — Покри глава с ръце с театрален жест. — Точно така! Ветровете се били наговорили да го пратят право в устата на вълка, в леговището на неприятеля! — Графът се засмя. — С други думи, нашият приятел хвърля котва в пристанището на Рещелу на 4 март 1493 година, акостирайки до големия кораб, който принадлежал лично на краля. Капитанът на кралския кораб отишъл на Ниня да попита Колумб какво дири в Лисабон. Адмирала отговорил, че щял да разговаря само със своя „специален приятел“, с краля на Португалия. На 9 март Колумб бил отведен в кралския дворец в Азамбужа, където се срещнал с дон Жоао II. Целунал му ръка и двамата разменили няколко думи насаме в една стая. Разказите на хронистите се разминават относно онова, което се случило там. Ернандо Колон, цитирайки баща си, твърди, че кралят изслушал с весело лице разказа за пътуването, отбелязвайки само, че според Договора от Алкасовас/Толедо, тези земи вече му принадлежали. Руй Пина пък, който вероятно е присъствал на срещата, разказва, че кралят със съжаление изслушал разказа за подвизите на своя бивш поданик и че Колумб се обърнал екзалтирано към него с обвинението, че не му бил повярвал, когато е трябвало. Думите, с които Колумб се обърнал към краля, били толкова невъздържани, че според Пина присъстващите благородници решили да го убият и да лишат Кастилия от сензационното откритие. Но дон Жоао II, продължава разказа си хронистът, не само че не допуснал да се стигне до убийство, но и, чудо на чудесата, обсипал агресивния посетител с почести и внимание. Нещо повече, кралят се разпоредил да изпратят на кастилската каравела всичко нужно. На следващия ден, 10 март, Колумб и дон Жоао II отново разговаряли, като кралят му обещал подкрепата си и го поканил да седне в негово присъствие, все така изпълнен с внимание и великодушие. На 11-и се сбогували и португалските благородници го изпратили с почести. — Графът изгледа историка. — Какво мислите за това?