Фантомът на паметта

— Е, и какво реши? — попита ме. — Да си свалям ли мантото или ще ходим на ресторант?

— Отиваме на ресторант! — обявих решително и повиках сервитьора, за да се разплатя. — Днес имаме празник.

— В чест на какво?

— В чест на любовта. С теб толкова дълго не сме били заедно, а най-бездарно пропиляхме вчерашния ден в работа и в разговори за работа.

— А за какво трябваше да разговаряме? За любовта ли?

— Естествено. За любовта и само за нея, защото на света няма нищо по-важно и по-интересно.

Пресякохме булеварда и заехме една масичка в отсрещния ресторант с японска кухня. Колко пъти бяхме идвали тук с Елена! А само преди два дни аз нямах ни най-малка представа за това. Чудо на чудесата, честна дума! Нещо повече — не си спомнях дори и това, че обичам японската кухня, защото точно Елена ме бе научила да ям такава храна. До срещата ми с нея целият ми опит с японското кулинарно майсторство се ограничаваше само в лошо приготвено и прекадено солено суши, което бях ял в някаква закусвалня и след което сложих дебел кръст на понятието японска кухня.

— Как мина интервюто? — поинтересува се тя.

Аз подробно и с удоволствие ѝ преразказах съдържанието на нашия разговор с Лада.

— Любопитно! — заключи Елена, след като чу изложението ми. — Значи има някакви хора, които се страхуват от твоите материали. И съществува независимият журналист Злотник, който, ако се съгласи, може да ти каже кой точно е заинтересован от огласяването на този компромат и на кого тази идея изобщо не се харесва. И тогава… — Направи пауза, гледайки ме с очакване.

— Какво — тогава? — попитах нетърпеливо.

— И аз това питам: какво ще стане тогава? Добре, ще научиш кой е заинтересован и кой се страхува. И по-нататък — какво? Какво ще направиш после?

— Още не зная — признах си. — Още не съм измислил. Но поне ще се появи някаква яснота. И освен това, ако зная кой ми е приятел, а кой — враг, ще зная и към кого мога да се обърна за защита и помощ и към кого — не.

— Разумно е — съгласи се тя. — Знанието е сила. А сега хайде да решим какво ще правим с твоя Злотник. Ако той поиска да види материалите, как ще го организираме? Аз нямам принтер, а на твое място не бих ги разпечатала другаде.

— И аз също не бих. Тогава да ги чете от екрана.

— Къде? За това са необходими няколко часа, а при мен всеки ден има посетители. Освен ако дойде вечерта, след седем.

— Значи — вечерта.

— А ако Злотник не може да дойде вечерта? Ако може само през деня.

— Лялечка, не знаеш какво означава истински журналист. А Злотник е точно истински журналист. Той би отишъл на края на света по всяко време на денонощието заради някой материал, който му е интересен. Е, разбира се — само ако му е интересно.