Пръстът, който те сочи [bg]

— Какво мислите за това?

Разгледах ги внимателно, после махнах пренебрежително с ръка.

— Шифровани писма — отговорих.

— Можете ли да ги разчетете?

— Не и на момента.

— Но можете ли да разгадаете смисъла им?

— Стига да не са особено хитро закодирани, да. Имам голям опит в тези неща.

— Известно ми е. Работили сте при Търлоу, нали?

— Не съм му съобщавал сведения, които биха могли да навредят на делото на краля, макар да беше във възможностите ми да причиня големи вреди.

— Готов ли сте сега да използвате дарбата си за добри дела?

— Естествено. Аз съм верен слуга на Негово Величество. Надявам се, помните как се изложих на риск, когато протестирах срещу убийството на покойния крал.

— Успокоявахте съвестта си, но не дотолкова, че да напуснете мястото си в университета или да отклоните повишение, когато ви беше предложено — хладно коментира той с тон, който не остави у мен особени надежди да се сдобия с благоразположението му. — Все едно. Сега може да се порадвате на възможността да покажете докъде се простира вашата преданост. Разшифровайте ми тези писма до утре сутринта.

С това аудиенцията приключи и аз не знаех дали да благославям, или да проклинам съдбата си. Върнах се в странноприемницата, в която обикновено отсядах в Лондон — това беше преди да се сдобия с къщата си на Боу Стрийт, след като бащата на съпругата ми почина — и се залових за работа. Задачата ми отне целия ден и голяма част от нощта. Изкуството на дешифрирането е сложно нещо и става все по-трудно. Често всичко се свежда до това да установиш как една буква или група букви е подменена с друга — например „а“ замества пълния член, „4“ — думата „крал“, буквата „г“ — буквата „в“, „д“ е „л“, „х“ е „он“, „ф“ е „д“ и така лесно се разчита, че „4агдхфх“ означава „кралят е в Лондон“. Ще забележите, че макар методът на заместване на една буква с друга да е твърде прост (затова бе предпочитан през войната от роялистите, тъй като, опасявам се, те бяха хора с твърде семпли способности), онази негова разновидност, при която в един случай дадена буква заменя друга буква, а в друг — сричка или цяла дума, е далеч по-сложна. Все пак и той не създава непреодолими препятствия. Много по-затруднителен е методът, при който значението, придавано на буквите, се мени постоянно. За пръв път той е предложен в Англия от лорд Бейкън, но доколкото разбрах, в действителност бил изобретен от някакъв флорентинец преди повече от сто години, а сега са си го присвоили французите, тази нагла нация, дето не търпи нещо да не произлиза от нейните земи. Крадат онова, което не им принадлежи, и аз самият пострадах, когато жалък писар на име Ферма посмя да си присвои авторството над моя труд върху естествените числа.

Ще се помъча да обясня. Същността на метода се заключава в това, че и изпращачът, и получателят трябва да разполагат с един и същ текст. Съобщението започва с група цифри — например 124,5: което означава, че ключът трябва да бъде търсен на страница 124, дума 5 от уговорения текст. Да предположим, че тази страница започва така: „И Хатах отиде при Мардохея на градската стъгда, що беше пред царските врата.“ (Естир, глава 4, стих 6 — озадачаващ текст, на който аз лично посветих разяснителна проповед и светът скоро ще се запознае с нея). Петата дума „Мардохей“ е изходният пункт и съответно буквата „а“ заменяме с буквата „м“, което ни дава азбуката: