Жените, които го познаваха [bg]

Себастиан отново се понесе с гръм и трясък по главния път.

Отначало той не чу добре какво казва говорителката по радиото. Нещо за изчезнала линейка. След това обаче тя изрече думата, която го накара да изпусне ножа. „Льовхага“. Себастиан се обърна с лице към радиото и се заслуша внимателно. Изчезнала беше линейка, след като потеглила от „Льовхага“. Превозвала пациент. В момента полицията не разполагала с повече информация. Говорителката премина към следващата новина, но дотогава Себастиан вече беше в коридора с мобилния си телефон в ръката. С треперещи пръсти той потърси номера на, Льовхага“.

Беше в списъка с най-скорошните обаждания. След номера на Троле. Себастиан се бе обадил в затвора сутринта, докато стоеше навън и се опитваше да влезе, за да говори с Ваня. Елинор дойде в коридора, чудейки се какво става. Изглеждаше малко разтревожена.

– Случило ли се е нещо?

– Млъкни, да ти го начукам!

Тя сякаш се обиди, но на Себастиан не му пукаше. Той вече не се интересуваше от баналното й бръщолевене. Отговори личната секретарка на Харалдсон. Себастиан я позна по гласа. Звучеше уморено. Не му пукаше и за това. Той поиска да говори с Томас Харалдсон. Добави, че е важно. За изчезналата линейка. Щяло да има сериозни последици, ако не го свърже незабавно. Тя изпълни искането му. Себастиан чу, че телефонът на Харалдсон звъни. Елинор се врътна и се върна в кухнята. Този път не се преструваше, че е разочарована. Главата й беше наведена, сякаш пресилената й реакция можеше да накара Себастиан да размисли.

Харалдсон вдигна след три позвънявания. Говореше унило, без никаква енергия, и се придържаше към стандартните изрази, които явно беше повтарял много пъти.

– Томас Харалдсон. С какво мога да ви помогна?

– Себастиан Бергман. „Риксморд“. Кой беше в изчезналата линейка?

– Решихме да не съобщаваме тази информация. Трябва да защитим нашата...

– Ще попитам само още веднъж. И после ще съсипя живота ти. Както знаеш, познавам шефа на „Риксморд“. Искаш ли да ти кажа кого друг познавам?

Харалдсон не каза нищо.

Себастиан зададе въпроса, въпреки че вече знаеше отговора:

– Бил е Хинде, нали?

– Да.

– И кога мислеше да ни го кажеш? – Себастиан затвори, без да дочака отговора на Харалдсон. Все още не знаеше кога точно е изчезнала линейката с Хинде, но сигурно беше станало преди известно време, иначе нямаше да го съобщят по радиото сега. Имаше чувството, че новините стигат до Радио „Спокойствие“ доста бавно. Хинде имаше преднина.

И Себастиан беше сигурен, че той ще се възползва максимално от нея.

Трябваше да намери Ваня. Веднага.