Жените, които го познаваха [bg]

Не след дълго бдителни журналисти, които вече се интересуваха от „Льовхага“, надушиха, че някой е избягал. Понякога от полицията изтичаше информация като от цедка. Освен това те направиха връзката с изчезналата линейка и се вдигна шум. Харалдсон увърта известно време, но осъзна, че ще бъде най-добре да говори с тях, за да контролира какво се приказва. Той издаде заповед всички въпроси на медиите да се препращат към него. Това беше все едно да отвори шлюз.

Телефонът не спря да звъни. Аника ги свързваше с него един след друг.

Различни репортери.

Едни и същи отговори.

Да, вярно е, че е изчезнала линейка, превозваща пациент от „Льовхага“.

Да, някои факти предполагат, че това е опит за бягство, но още е рано да се каже нещо определено.

Не, няма намерение да им каже кой е бил в линейката.

Всички до един попитаха дали е Хинде.

Харалдсон затвори. Странно, но от полицията не се обадиха. Той стана и се приближи до Йени, която седеше на единия фотьойл. Беше си взела чаша кафе и сандвич от кафенето, но не бе изяла и половината. Каква годишнина от сватба! И все пак можеше да празнуват някой друг ден.

Най-важното беше, че са заедно. Харалдсон не бе преживявал такива емоционални сътресения. Но успя да се справи с положението много добре. И щеше да продължава да го прави. Най-лошото беше свършило.

– Как си? – Той приклекна пред Йени и нежно прибра кичур коса от лицето й.

– Седя и си мисля.

– Разбирам... – Харалдсон хвана ръката й и я стисна. – Може би трябва да поговориш с някого за случилото се. С професионалист.

Тя кимна. Изражението й беше малко хладно.

– Скъпи?

– Да?

— Как разбра къде съм?

Харалдсон се вцепени.

Може би, в края на краищата, най-лошото не беше свършило.