Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
Втурна се обратно в къщата. Сърцето му лудо биеше. Бързо набра номера на болницата.
— Госпожа Сантейнджело пристига. Пригответе всичко!
Жената, която вдигна телефона, отговори студено, гласът й режеше като лед. На Джино му се прииска да я удуши. Какво им ставаше на всички, по дяволите, нима не усещаха че предстои събитие?
Тресна слушалката, изскочи от къщата и затича към колата. Настаниха Мария удобно на задната седалка с госпожа Камдън до нея. Той се смести при тях и постави ръката си върху ръката на жена си.
— Няма ли да ви е по-удобно отпред, господин Сантейнджело? — тактично попита бавачката.
— Не, не… не се притеснявай за мен.
Лицето на Мария леко се сгърчи и тя притисна с длани корема си.
— Исусе Боже! к’во става? — извика Джино. — Ред, ще запалиш ли най-после тая шибана кола!
Госпожа Камдън сви неодобрително устни.
Огромният зелен „Кадилак“ пристигна в болницата за рекордно кратко време. Персоналът веднага пое Мария. Влязоха вътре. Той се почувства излишен.
— Успокойте се, сър, имайте търпение — каза му младичка медицинска сестра. — Излезте и пийнете едно кафе, ако искате.
Да излезе и да пие кафе! Тая да не беше луда! Остана и направи това, което правеха всички съпрузи, чакащи жените им да родят — започна да се разхожда напред-назад по болничния коридор.
Мария. Съпругата му.
Не беше лесно за нито един от тях. Всички се съюзиха срещу връзката им. Крясъци и викове… Върнаха Мария в Сан Франциско, като че ли тя беше извършила престъпление.
— Искам да се оженя за нея — беше казал Джино на Коста.
— Ти да не си полудял? Ти не я искаш, ти си мислиш, че я искаш, защото е копие на Леонора.
— Глупости! Аз я обичам.
— Хайде, Джино, бъди разумен. Залъгваш себе си, лъжеш и нея. Тя не разбира какво означава всичко това. Преживява едно ученическо увлечение към теб.
— Мария не е ученичка, Коста. Тя е на двайсет и една и аз ще се оженя за нея.
— Дори не си го помисляй. Леонора никога няма да позволи.
Но се оказа, че Леонора няма думата. Мария беше бременна и трепетно влюбена. Успя да му телефонира и да му съобщи новината. Той моментално организира бягството й. Срещнаха се в щата Мериленд седмица по-късно и се ожениха същия ден.
Леонора се закле, че докато е жива, няма да проговори на дъщеря си. Едуард, макар и неохотно, прие решението й.
Но нито Мария, нито Джино им обърнаха внимание. Бяха щастливи, летяха в облаците. Той купи къщата в Ийст Хемптън, където за първи път се бяха любили, боядиса я в бяло, поръча да направят обикновен басейн, по-скоро изкуствено езеро, и остави храстите в градината да растат на воля.
За първи път през живота си той изпита блаженството, за което само беше мечтал.
Мария беше съвършена. Той я боготвореше. И никога, нито за миг не си помисли, че прилича на майка си.
— Честито! Вече сте баща на една малка красавица. Три килограма и половина. Чудесно бебе!
— Исусе Боже! Господи!
— Господин Сантейнджело, моля ви…
Той я сграбчи, вдигна я във въздуха и започна да танцува в коридора.
— Господин Сантейнджело! Веднага ме пуснете!
Той най-безцеремонно я заряза.
— А жена ми? Как е жена ми?
— Много добре. Сега лекарят малко ще я зашие и…
— Какви ги дърдориш, как така ще я зашива?
— Това е обичайна практика. Само няколко шева… лекарят ще ви обясни.
— Хиляди дяволи! Аз съм баща! — той силно тупна сестрата по задника. — Хей, искаш ли пура?
Бебето беше най-прекрасното създание — заедно с Мария — което беше виждал. Мъничко, мургаво, деликатно, с черен мъх по главицата. Истинска прелест!
Ден след ден той седеше с часове в болницата и не можеше да се нагледа на бебчето. Не можеше да повярва, че това красиво малко същество е негово.
— Харесва ти, нали? — усмихната го попита Мария.
— Че как иначе! — ухили се самодоволно той на младата си жена. Тя беше отпаднала след тежкото раждане, но лицето й сияеше от щастие сред разпиляната по възглавницата коса.
— Е — тихо каза Мария, трябва да решим как да я кръстим. На шест дена е и не искам повече да й викаме „бебето“.
— Доста мислих…
— И?
— Какво ще кажеш за Лъки?
— Лъки ли?
— Ами да. Лъки Сантейнджело! Харесва ли ти?
— Щом на теб ти харесва.
Той се наведе и я целуна.
— Харесва ми.
— Тогава ще я кръстим Лъки.
Само едно нещо никога не обсъждаха помежду си — неговия бизнес. Веднъж тя го попита. Той сложи пръст върху устните й и сериозно, внимателно й каза:
— Никога не ме питай. Ще правя това, което аз мисля, че е добро за нас.
Не му трябваше втора Синди, която да знае къде е зарит всеки труп. Не че се опасяваше. Мария никога нямаше да заприлича на Синди. Мария преобрази живота му. Стигаше му само да я гледа, за да се чувства щастлив. Беше изключителна жена.