Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Къде са проклетите ключове?
— Може да са у другото хлапе.
— Кое ни заключи?
— Не си спомням — каза Сара. — Тогава не мислех ясно. — Не можеше да откъсне поглед от трупа и кръвта.
— Слушай — каза Дженифър, — стегни се. Знаеш ли какво ще направят тези момчета? Ще ни пребият, ще ни изнасилят и после ще ни убият. Майната им. Ще избием възможно най-много и ще се опитаме да се измъкнем оттук живи. Само че ми трябва проклетият ключ!
Сара с мъка се изправи.
— Добра идея — каза Дженифър, приближи се и клекна пред нея.
— Какво?
— Стъпи на гърба ми и се изкатери нагоре по кола. Измъкни се. И побързай, ако обичаш.
Навън тълпата крещеше и виеше, непрестанен и грозен звук.
Тед Брадли примигва на ярката слънчева светлина. Беше объркан от болка и страх и най-вече от гледката, която го посрещна — две редици стари жени, оформили коридор, по който да мине, като всичките крещяха дивашки. А зад стариците имаше море от лица — тъмнокожи мъже, момичета и деца, някои съвсем малки. И всички викаха и го поздравяваха. Десетки хора, наблъскани един до друг.
Поздравяваха го!
Въпреки всичко и напук на всичко Тед се усмихна. Беше слабовата усмивка, по-скоро полуусмивка, но той от опит знаеше, че ще предаде точно дозирания намек за удоволствието, което му доставя реакцията им. Докато двамата мъже го водеха напред, той кимаше и се усмихваше. Усмивката му дори стана по-широка.
В другия край на коридора от жени стоеше самият Самбука — но и той го аплодираше горещо, ръцете му бяха вдигнати високо във въздуха, широка усмивка се бе изписала на лицето му.
Тед не знаеше какво става, но явно беше разбрал погрешно значението на целия този шум. Или това, или те по някакъв начин бяха разбрали кой е той и бяха променили плановете си. Нямаше да му е за пръв път. Жените крещяха толкова силно, докато го водеха напред, устите им така бяха зейнали от вълнение, че той се опита да се отърси от мъжете, които го водеха, и да върви сам. И го направи!
Когато се приближи обаче, видя, че приветстващите го жени държат тежки тояги, бейзболни бухалки и метални тръби. И без да спират Да крещят, те започнаха да го удрят, тежки удари се посипаха по лицето му, по раменете и тялото. Болката го връхлетя и той се свлече на земята, но мъжете с въжетата го издърпаха на крака и го повлякоха напред, а жените го удряха, крещяха и пак го удряха. Болката се плъзна на потоци през тялото му и той усети смътно как съзнанието му се оттегля в някаква празнота. Ударите обаче не спираха, сипеха се отново и отново, безмилостни.
Удържайки се с мъка на ръба на съзнанието, той стигна до края на редиците жени и видя два стълба. Мъжете сръчно вързаха двете въжета за стълбовете така, че той да остане прав между тях. И тълпата се умълча. Главата му висеше надолу и той видя по земята да капе кръв. Видя и два голи крака да се появяват в полезрението му; кръвта покапа по тях и някой повдигна главата му.
Беше Самбука, макар че Брадли едва успя да фокусира лицето му. Светът беше сив и мътен. Видя обаче, че Самбука му се хили, видя жълтите му заострени зъби. После Самбука вдигна нож така, че Брадли да го види, усмихна се отново и с два пръста хвана бузата на Тед, дръпна я и я отряза с ножа.
Болка не почувства, колкото и да бе странно, болка не почувства, но му се зави свят, като видя как Самбука вдига нагоре кървавото парче месо, ухилва се широко, отваря уста и отхапва. Кръв потече по брадичката на Самбука, докато той дъвчеше и се хилеше. Главата на Брадли се въртеше. Гадеше му се, беше ужасен и отвратен, после усети остра болка в гърдите. Погледна надолу и видя малко момче, на осем или девет години, да реже с джобно ножче плът от вътрешната страна на ръката му под мишницата. Някаква жена изтича напред, като крещеше на другите да се махнат от пътя й, и на свой ред си отряза парче от външната част на ръката под лакътя. А после цялото сборище го налетя и ножовете бяха навсякъде; режеха и крещяха, режеха и крещяха, и той видя нож да полита към очите му, усети как му смъкват панталоните, а после вече не усещаше нищо.
ПАВУТУ
Четвъртък, 14 октомври
12:22
Евънс слушаше крясъците на тълпата. Знаеше какво става. Погледна Кенър, но той само поклати глава.
Нищо не можеха да направят. Никой нямаше да им дойде на помощ. Нямаше изход.
Вратата се отвори и влязоха две момчета. Пак носеха въжетата — но вече пропити с кръв. Приближиха се до Евънс и ги стегнаха около китките му. Сърцето му заблъска в гърдите.
Момчетата си свършиха работата и излязоха.
Навън тълпата ревеше.
— Не се тревожи — каза Кенър. — Ще те оставят да почакаш известно време. Все още има надежда.