Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Вашите експерти са квалифицирали Аарон като нормален, мадам прокурор — каза Вейл. — Точно сега изглеждаше ли ви нормален, когато почти щеше да ви пречупи врата?
— Искате да обявя прекъсване на процеса, така че да се върнете и да го изследвате отново, мадам прокурор, това ли желаете на този етап? — попита Шоут.
— Аз, ъ-ъ…
Вейл се намеси:
— Вижте, нейното твърдение е, че Стемплър е нормален. Ние сме съгласни. Убиецът е Рой. Когато предизвика Рой, тя унищожи собствените си експерти. Аз настоявам да приключим делото и да оставим съдебните заседатели да решат дали е нормален, или луд.
— Защо не повдигнахте този въпрос преди, адвокате? — попита съдията.
— Повтарям: нямаше нищо за повдигане. Не знаех, че момчето ще превърти на свидетелската скамейка. Този другият характер се появява и изчезва. Щеше да бъде безотговорно от моя страна да изляза с такова твърдение, без да знам дали ще мога да го докажа или не.
— И какво ще пледирате сега?
— Че Стемплър не е извършил престъплението, Рой го е направил.
— Ох, Боже Господи! — извика Венъбъл.
— Вие искате да го убиете, или да го излекувате, колега? — попита Вейл.
— Да го излекуваме? Глупости!
— Хайде, хайде, адвокате, моля да се контролирате — каза Шоут.
— Аз казвам да продължим. Тя имаше своите възможности, сега е мой ред — каза Вейл.
Шоут започваше да се усеща като в капан от това развитие на нещата. Това, което той беше приел, че ще бъде шумен, но сравнително подготвен процес, се беше превърнало в нещо съвсем друго. Най-безопасната му позиция беше да се дистанцира и от двамата.
— Аз трябва да продължа, мис Венъбъл — каза Шоут най-накрая. — Струва ми се, че имате съвсем ново състезание в ръцете си. Всъщност вие представихте този нов… човек, както и да го наричате, а не Вейл. Както и да е, вие не може да искате прекъсване на процеса — вие създадохте този проблем.
— Не вярвам в това — изпищя тя. — По дяволите, не вярвам. Той твърдеше през цялото време, че Стемплър е ненормален. Сега казва, че не е!
— Не, това, което казвам е, че Рой е извършил убийството. А не Стемплър. И Рой е луд. Доказан психошизофреник.
— Какво искаш да направим — саркастично се озъби тя, — да освободим Стемплър и да сложим на електрическия стол Рой.
Вейл вдигна рамене.
— За мен всичко е наред, ако измислите как да го направите!
— Е, ако Рой наистина го е направил, Аарон е съучастник — каза Венъбъл, опитвайки се да прикрие отчаянието си.
— Отново погрешно съждение — каза Вейл. — Стемплър дори не е знаел какво става, докато Моли не му каза. Той дори не е сигурен дали Рой наистина съществува.
— Стемплър способен ли е да разбере обвиненията повдигнати срещу него, или не? — поиска да разбере Шоут.
— Стемплър е толкова нормален, колкото казва Бескът, но Рой не разбира истински понятието закон понеже не приема разликата между доброто и злото. Той е психопат, съдия. Напълно аморален. Той просто не мисли, че законът важи за него. Това е част от психозата му.
— Може ли… някой от тях… да бъде излекуван успешно? — попита Шоут.
— Не мога да отговоря на това — каза Вейл. — Ерингтън или Бескът ще отсъдят най-добре.
— Но ти казваш, че той не мисли, че убийството е лошо нещо?
— Аз казвам, че той не мисли, че за него е лошо нещо да извърши убийство. В ума му единственият закон е това, което мисли и чувства. Той е съдията, съдебните заседатели и палачът — изпълнява и трите функции.
— Стемплър, искаш да кажеш? — каза Шоут.
— Е, физически, да. Но ние не говорим непременно за Аарон Стемплър тук. Нося няколко касети. Мисля, че ако ги погледнете…
— За нищо на света — Шоут въздъхна и си сложи сакото. — Това е ваш проблем — и на двамата — и вие може да го разрешите. Но нека ви е ясно, че няма да има никакво прекъсване на процеса в моя съд. Всички сме вътре и ще го завършим и ако чуя още една дума за прекъсване, ще падне нечия глава. Ясен ли съм?
— Да, сър.
— Напълно, Ваша светлост.
— Почти е обяд. Отивам да обядвам. Ще изпратя моя помощник тук да вземе поръчката ви за обяд. Ще възобновим съда в два. Надявам се, че вие двамата ще останете в тази стая и ще измислите нещо дотогава. И ще се съглася с Вейл за разпита. Стемплър ще продължи на свидетелската скамейка и забравете за другото. Никакъв анализ от екрана, разбрахте ли? — Той напусна стаята.
Венъбъл стана и отиде до прозореца.
— Ще направиш всичко, за да спечелиш, нали, копеле такова.
— Почакай една минута, Джени…
Тя се завъртя към него и каза злобно: