Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Много добре — каза той, лицето му беше червено от гняв. — Ще бъде ли някой любезен да ми каже какво става?
— Това е заговор, Ваша светлост — изръмжа Венъбъл. — Той задейства целия този план.
— Ваша светлост, ние бяхме решили да не използваме този вид защита понеже ще бъде трудно за съдебните заседатели да го приемат. Нямах понятие, че тя ще предизвика Рой.
— Рой! Ох, Господи, това е скандално. Аз не предизвиках Рой да направи нищо. Ваша светлост, това са трикове. Никой не вика обвиняемия на свидетелската скамейка веднага. Това би било самоубийство. Всичко това е нагласено.
— Кой, по дяволите, е Рой? — поиска да узнае Шоут.
— Ваша светлост — каза Вейл, — ние наскоро открихме, и това беше след като мис Венъбъл взе показания от доктор Ерингтън, че Аарон Стемплър страда от това, което е познато като дисоциативно многоличностно разстройство.
— Обяснете ми, моля — каза Шоут намръщено.
— Има раздвоена психика.
— За Бога — каза Шоут, като завъртя очи. — Какво още!
— Това не е шега, Ваша светлост. Аарон Стемплър страда от тежка форма на дисоциативно поведение. Той изпада в състояние на пориомания и променя личността си. Другата личност е психопатична и извършва действия, за които Аарон изобщо не знае. Вече има свидетелски показания в протоколите на този процес, които определят многоличностното разделение на психиката като умствено заболяване.
— Това са глупости — изръмжа Венъбъл.
— Спокойно, мис Венъбъл — каза Шоут.
— Съдия — каза Вейл, — имаме няколко касетки за смяната на двете личности на Аарон. Няма съмнение в това, ще видите как се случва пред очите ви, както преди няколко минути в съдебната зала.
— Ние поискахме тези видеокасети и вие ни ги отказахте — каза Венъбъл.
— Касетките не бяха доказателствен материал понеже не планирахме да ги използваме на процеса — досега. По дяволите, ние не знаем кога Рой ще се появи. Джейн го предизвика, не аз. Освен това нашите касетки са неприкосновени. Тези касетки представляват неприкосновена комуникация между подсъдимия и неговия психиатър. Те не са публично право, освен ако не решим да ги използваме в съда и Стемплър се съгласи. Досега нашето решение беше да не ги предаваме на съда.
— Ще ми обясните ли, моля, кой, по дяволите, е Рой? — каза Шоут сърдито.
— Другата страна от личността на Аарон.
— Значи вие сте знаели за това, адвокате? — попита Шоут с подозрение.
— Да, сър, но нямаше начин да го докажем, докато той в действителност не се промени, с което, повтарям, нямам нищо общо.
— Това са трикове, Ваша светлост — умолително каза Венъбъл. — Никой не поставя обвиняемия направо на свидетелската скамейка, когато е в неизгодно положение…
— Позволявам си да съм на друго мнение — каза Вейл с усмивка.
Венъбъл го погледна, лицето й беше почервеняло от унижение.
— Всичко това е нагласено — повтори тя.
— И всичко това е семантика — каза Вейл. — Същността е, че ти въведе тази посока на въпроси и аз имам право да я следвам.
Съдията събра с пръстите си и погледна към Венъбъл с повдигната вежда.
— Обратът беше ваш, мис прокурор. Той има право. Не съм сигурен, че ще приема този разказ за раздвоена психика, но сега определено трябва да следваме тази посока.
— Мисля, че той ме изигра да преобърна другата страна на Аарон, Ваша светлост.
— Как?
— Не знам — измърмори тя. — Имам право поне да погледна тази проклета видеокасетка, ако той се опита да я покаже на съда.
— Няма проблем с това — каза Вейл. — Може да я гледа колкото си иска. Но ще възразим, ако доведе някой психиатър да анализира моя клиент от видеокасетката.
— Как така? — попита съдията.
— Най-доброто доказателство в този случай е самият Аарон. Ще се съгласим да го изследват направо на свидетелската скамейка.
— Глупости! — рязко каза Венъбъл. — Това е непечеливша ситуация. Ако извикаме другата му личност, ти печелиш. Ако не успеем, ще обвините моя психиатър.
— Струва ми се, че имаме три възможности — каза Вейл. — Нашият прокурор може да продължи кръстосания си разпит и аз ще доразпитам, или можем да се опитаме да постигнем споразумение… или тя може да предложи процесът да остане неприключен.
— Споразумение! За нищо на света — рязко каза Венъбъл.
— Извинете, съдия, пропуснал ли съм нещо по време на заседанието? Тя го предизвика, не аз.
— Ти измами съда — каза тя.
— Не е много точно — каза Вейл.
— Една минута — каза Шоут. — Не съм дошъл тук да слушам караниците ви. Искам да знам какво става. — Той поглади челюстта си и погледна към Вейл. Наистина, Вейл не беше измамил съда, а беше измамил нея. Но сега проблемът щеше да падне в скута на Шоут.