Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
Идир избухна в истеричен, налудничав смях.
— Глупаци такива! — Не можеше да спре да се смее. — Някой ви е прецакал. Казвам ви, не е истинският лаптоп.
Аркадин изкрещя нещо неразбираемо и се обърна.
— Не, Леонид!
Борн се хвърли към него. Беше твърде късно да му попречи да стреля, но го блъсна с всичка сила в дясното рамо. Куршумите се разлетяха на всички страни, но два от тях се забиха в гърдите и рамото на Идир.
Двете факли паднаха на пода и, догаряйки, започнаха да пращят. Бяха изгорели наполовина. Борн и Аркадин се нахвърлиха един срещу друг с юмруци и ритници. Аркадин, който държеше картечницата в дясната си ръка, замахна срещу Борн и той беше принуден да вдигне ръце пред лицето си, за да отбие удара. Тежката цев на картечницата отвори дълбоки порезни рани в китките му. Удари с коляно Аркадин в корема, но без особен ефект. При следващия удар Борн хвана цевта, но тя се плъзна по дланта му и му отвори още една рана. Аркадин насочи дулото към Борн, а той стовари окървавената си длан в носа му. Бликна кръв, а главата на Аркадин отхвръкна назад и се удари в пода. При падането си той успя да изстреля кратък откос. Трясъкът в затвореното помещение беше оглушителен. Борн го удари пак, този път отдясно по главата, но в този момент до него се мярна някаква сянка.
Ужасен от гърмежа, един грамаден плъх се хвърли към лицето на Аркадин. Той замахна срещу него, но не го улучи. Претърколи се, грабна една от факлите и бясно я размаха. Плъхът отскочи и се покатери по свляклото се на земята тяло на Идир. Пламъкът докосна опашката му и той изпищя. Идир също изпищя. Робата му се беше подпалила и гореше, а от нея се понесе отвратителна миризма. Изправи се с мъка на крака и замаха отчаяно със здравата си дясна ръка срещу пламъците, но загуби равновесие, падна назад и се стовари върху постамента. Главата му се удари в статуята на Баал и я събори. Тя се разби на парчета на пода.
Борн се надигна и се спусна към Идир, но хищните пламъци вече го бяха обгърнали и беше невъзможно да се приближи до него. Сред отвратителната миризма на печено месо пламъците се разгоряха още по-силно и в този момент се чу зловещо тиктакане, което отброяваше трите минути живот, които им оставаха.
Аркадин изпъна назад ръка и стреля, но Борн беше застанал зад Идир и куршумите от откоса не го засегнаха. Запалената факла бързо догаряше. Като грабна друга факла, Борн изтича през входа в коридора. Прикри се зад стената и измъкна беретата. Тъкмо се канеше да отвърне на стрелбата, когато забеляза Аркадин да пълзи и да рови из парчетата от статуята. Вдигна един компактдиск, избърза прахта от него, изправи се и го пъхна в лаптопа.
— Леонид, остави го! — извика Борн. — Лаптопът е фалшив.
Когато не последва отговор, Борн отново го извика по име, този път по-тревожно:
— Имаме само две минути да намерим изход оттук.
— Идир искаше да ни накара да повярваме точно в това — каза някак разсеяно Аркадин. — Защо ще ни казва истината?
— Страхуваше се за живота на сина си.
— Не можеш да накараш обречения да ти каже истината — отвърна Аркадин.
— Хайде, Леонид! Да тръгваме. Напразно губиш време.
Не последва отговор. В момента, когато Борн погледна иззад прикритието си, Аркадин стреля по него. Факлата му, която пращеше и хвърляше искри, почти догаряше. Борн се втурна обратно нагоре по коридора, откъдето бяха дошли. На половината път факлата угасна. Хвърли я и продължи, зрителната му памет го водеше безпогрешно до основата на витата стълба.
Сега всичко беше въпрос на време да надбяга часовника. По негова преценка имаше по-малко от две минути да напусне къщата, преди пластичният експлозив да се взриви. Стигна върха на стълбата, но нямаше светлина. Вратата беше затворена.
Върна се отново в подножието на стълбата и взе една факла, запали я и хукна обратно нагоре. Двадесет секунди бяха пропилени. Оставаше минута и половина. Когато изкачи стълбата, поднесе факлата към вратата. От тази страна тя нямаше дръжка. Но трябваше да има начин да се излезе навън. Наведе се и прекара пръсти по ръба на вратата, който опираше в страничната част на касата. Нищо. Застанал на четири крака, провери трегера. Намери малко квадратче, което потъна, щом го натисна с върха на пръста си. Отскочи назад, когато вратата се отвори. Оставаше му само малко повече от минута да намери пътя из лабиринта от концентрични кръгове и да излезе през входната врата.
Хукна колкото може по-бързо през завиващия коридор, като държеше високо факлата. Електрическите лампи бяха угасени, когато Идир беше изключил генератора. По едно време спря. Стори му се, че отзад чува да отекват стъпки, но не беше сигурен и продължи напред към външната част на къщата.