Целта на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Целта на Борн». Краткое содержание книги:
„Съществувал ли е Баал? — беше попитала риторично тя. — Съмнявам се. Но нещо е съществувало.“
Като се изключи вятърът, нощта беше тиха. Той знаеше, че те идват, обаче не знаеше откъде. Всички опити да бъдат проследени завършиха с провал, който според него не беше неочакван. От друга страна, имаше и нещо хубаво. Тримата придружители на Аркадин бяха неутрализирани със загубата на четирима от неговите хора. Тези руснаци бяха свирепи бойци. Не че имаше кой знае какво значение. Аркадин нямаше да може да влезе, независимо какво щеше да опита. Всички къщи имат слаби места, които могат да послужат за проникване в тях — канализация, дренажи или мястото, където влиза електрическата инсталация. Тъй като тази къща не беше предназначена за хора, тя нямаше канализация. Нямаше нито отопление, нито охладителна система, нито хладилници, нито пещи, които да хабят електричество. Цялата електрическа система се захранваше от гигантски генератор в една затворена стая вътре. В къщата направо нямаше откъде да се мине, за да се влезе в нея, без да се задействат различните аларми, които пък от своя страна щяха да задействат други охранителни мерки.
Синът му Бадис беше поискал да дойде, но, разбира се, Идир не пожела и да чуе за това. Бадис още питаше за Танирт, макар че на единадесет години беше достатъчно голям, за да знае, че не би трябвало. Бадис си спомняше само времето, когато Танирт обичаше баща му, или поне казваше, че го обича. Сега тя предизвикваше у Идир проникващ до костите ужас, който смущаваше нощите му, пречеше му да спи, прогонвайки съня с неописуеми кошмари.
Нещата бяха тръгнали на зле, когато той поиска тя да се ожени за него, а Танирт му отказа.
— Това е, защото не вярваш, че те обичам, нали?
— Знам, че ме обичаш.
— Заради сина ми е. Мислиш, че тъй като обичам сина си повече от всичко друго, не мога да те направя щастлива.
— Не е заради сина ти.
— Тогава за какво?
— Щом като трябва да питаш, никога няма да разбереш — беше му отвърнала тя.
Точно в този момент той допусна фаталната грешка. Беше я сбъркал с други жени. Опита се да я накара да се подчини, но колкото повече я заплашваше, толкова повече тя като че ли се извисяваше, докато изпълни цялата му гостна, задушавайки го с присъствието си. Задъхан, той беше избягал от собствения си дом.
Щракането на затворите на карабините „Сако“ го извади от спомените и го върна към действителността. Вгледа се в мрака. Дали му се стори, че видя някаква сянка да пробягва по покрива на къщата? Стрелците си помислиха точно това. Сред призрачната лунна светлина се мярна едно петно, а после изчезна. Настъпи пълна тишина. После с периферното си зрение забеляза, че сянката отново се придвижи. Сърцето му подскочи. Тъкмо се канеше да им заповяда да открият огън, когато чу зад себе си някой да изговаря името му.
Извърна се рязко и видя Леонид Аркадин да стои с разкрачени крака и някакво странно оръжие в ръката.
— Изненада — каза той и веднага изстреля два къси откоса от картечницата, които отнесоха главите на стрелците. Те се сгърчиха като марионетки.
— Не ме уплаши — каза Идир. — Лицето и робата му бяха изпръскани с кръв и мозък от хората му. — Не се страхувам от смъртта.
— От своята може би.
Аркадин даде знак с кимване и Сорая Мур се показа от тъмното. Идир ахна от изненада. Тя водеше Бадис пред себе си.
— Татко! — Бадис се хвърли към баща си, но Сорая го хвана за яката и го дръпна назад. — Татко! Татко!
Мургавото лице на Идир изтръпна от ужас.
— Идир — заповяда Аркадин, — хвърли труповете през парапета.
Идир го погледна за миг като ударен от гръм.
— Защо?
— За да разберат хората ти какво се е случило тук, горе, и да си дадат сметка за последиците от действията си.
Идир поклати глава.
Аркадин пристъпи към Бадис и пъхна синьото дуло на картечницата в устата му.
— Ще дръпна спусъка и дори собствената му майка няма да го познае.
Идир пребледня, а после го изгледа с безсилен гняв. Наведе се, вдигна един от стрелците, но по него имаше толкова много кръв, че трупът се изплъзна от ръцете му.
Бадис гледаше с широко отворени очи и трепереше.
След като придърпа трупа към себе си, Идир го прехвърли през парапета. Когато го бутна от ръба, чуха звука от падането на тялото на улицата. Този плътен звук, като от нещо лепкаво, накара Бадис пак да подскочи.