Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Нора отново усети ръката на Скип на рамото си и най-после се обърна към пещерата.
На слабата светлина различи напуканата и избеляла от години кожа на седлото и самара на баща й, внимателно поставени до задната стена на скалната ниша. До тях беше тюркоазеният черен, красив и смътно зловещ, дори тук, даден от злата атмосфера на Кивата на дъжда. Под тънък пласт пясък лежаха бащините й кости. На отделни места вятърът бе отвял пясъка и беше разкрил изтлял плат, мътнобяла кост, облия череп — Нора разбра, че е умрял, гледайки към долината под възвишението.
Всички мълчаха. Накрая Нора бавно бръкна в джоба си. Пръстите й стиснаха малък бележник: дневника на баща й, който Беюдзин бе взел от магьосника, когото бе застреляла. Тя го разтвори и извади избелял плик, пъхнат между страниците. Писмото, с което бе започнало всичко това.
Беше адресирано до майка й и написано точно преди той да влезе в града. Ала последните думи в дневника на Падрейк Кели, отправени към децата му, бяха написани след откриването на руините в същата тази скална ниша, където бе умрял. И сега в присъствието на баща си и брат си Нора се приготви да прочете сетните му думи.
Тя пристъпи напред и спря до самия гроб. Кръстът все още беше там — два кедрови клона, завързани с ремък от сурова кожа. Усети ръката на Смитбак, която стисна дланта й, и признателно отвърна на жеста. След ужаса на последните дни в Кивира, въпреки болестта и силните болки, присъствието му я бе успокоявало. Той я беше придружил до паметната плоча на Питър Холройд в Лос Анджелис, където Нора положи оръфаната му „Издръжливост“ до камъка, поставен вместо гроб: така и не откриха тялото му. Смитбак се беше върнал заедно с нея за заупокойната служба на Енрике Арагон при езерото Пауъл и двамата излязоха с лодка до мястото, където на триста метра дълбочина лежеше любимият Музикален храм на антрополога.
Знаете, че след време ще се върнат в Кивира. Специално избран екип от института, въоръжен с противогази и скафандри, щеше да документира обекта. Откритието на Слоун — слюдестата керамика с божествена красота и невъобразима стойност — грижливо щеше да бъде проучено и документирано в института под ръководството на самия Годард. Й може би след време Смитбак дори щеше да напише книга за експедицията — или поне за онази част от нея, която нямаше да причини непоносима мъка на Годард.
Нора тежко въздъхна. Кивира щеше да я чака. Местонахождението й нямаше да стане публично достояние — за това щеше да се погрижи отровният прах. Вяха мъртви почти всички, които знаеха къде се намира градът, освен народа на нанкоуип. Живите щяха да запазят тайната.
Беюдзин се надвеси над скелета, развърза кожената си торбичка и сведе глава, после загреба малко жълт царевичен прах и цветен прашец, поръси гроба и запя тих ритмичен напев, красив с простата си монотонност. Другите също наведоха глави.
Когато песента стихна, индианецът погледна Нора. Очите му блестяха, набръчканото му лице се усмихваше.
— Благодаря ти, че ми позволи да възстановя равновесието! — каза той. — Благодаря ти от свое име и от името на нарова си!
Беше ред на Скип. Той взе писмото от Нора и го заобръща в ръцете си. После коленичи, внимателно разрови пясъка и пъхна плика в джоба на бащината си риза. Известно време остана на колене, след това бавно се изправи и се върна до Нора.
Тя пое дълбоко дъх, приготви се, разтвори дневника на последния запис и започна да чете.
До моите скъпи, чудесни деца Нора и Скип!
Когато прочетете тези думи, мен няма да ме има. Разболях се от болест, с която, боя се, съм се заразил в града, който открих: Кивира. Макар да не съм сигурен, че това писмо ще стигне до вас, в душата си вярвам, че то ще ви намери. Защото искам за последен път да поговоря с вас чрез този дневник.
Ако е по силите ви, оставете руините на Кивира непокътнати и в забвение. Това е зло място — вече го знам въпреки краткото си проучване. Напълно е възможно то да е причина за смъртта ми, въпреки че не разбирам защо. Навярно е най-добре някои знания да бъдат забравени, да умрат и да се върнат в земята, също като нас.
Имам към двама ви по една молба. Скип, моля те, не пий. Това е семейна черта и ти гарантирам, че няма да можеш да се справиш. Аз не успях. А ти, Нора, моля те, прости на майка си. Знам, че в мое отсъствие тя ме е обвинявала за случилото се. Когато пораснеш, ще ти е трудно да простиш. Но не забравяй, че в известен смисъл тя е имала право да ме обвинява. И винаги искрено те е обичала.
Това е красиво място да умреш, деца. Нощното небе е обсипано със звезди, потокът ромоли в долината, в далечината вие койот. Дойдох тук за богатства, но видът на Кивира промени намеренията ми. Всъщност аз не оставих следи от присъствието си там. И взех само едно нещо, което е предназначено за теб, Нора, като доказателство, че баща ти наистина е открил легендарния град. Защото тъкмо там научих, че съм оставил истинското си съкровище — вас двамата — в Санта Фе.