Московски вирус
- Автор: Ладлэм Роберт, Ларкин Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Московски вирус». Краткое содержание книги:
— И затова заболелите не са заразни спрямо околните, нали така? — запита Клайн.
— Именно — отвърна Смит и се смръщи. — Погледнато чисто абстрактно, Ренке е създал съвършено в прецизността си оръжие.
— При положение, че можеш да се добереш до определената като мишена ДНК, нали? — запита Клайн отново.
— Да, и ето къде в играта влиза онова проучване за генезиса на славянските народи и въпросният европейски център — отвърна Смит. — Изследователите от ЕЦПН години наред са вземали ДНК проби в Украйна, Грузия, Армения и други бивши съветски републики. И ако направим по-задълбочена проверка, абсолютно съм убеден, че ще излезе и друго: по-голямата част от жертвите са били участници в един или повече проекти на ЕЦПН.
— А какво да кажем за онези, които не са били? — замисли се Клайн. — Как ще обясним, че варианти на оръжието са индивидуално разработвани за толкова много от нашите разузнавателни анализатори и ключови военни, че и за дадени политици? Същото важи и за англичаните, французите, германците и прочее?
Джон сви рамене.
— Ако това те тревожи, ще ти кажа, че мога да изолирам твоята ДНК например от пръстовите ти отпечатъци върху замърсено стъкло. Или от прибрани от бръснаря при подстригването ти косми. Въпрос на добра организация. Е, ще струва пари, няма да е толкова лесно, но може да се направи.
— Едва ли вярваш, че Ренке или руснаците, или пък Малкович ще са подкупили всички бръснари и бармани във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин и са ги натоварили да им събират проби, нали? — иронично подхвърли Клайн.
— Е, не, разбира се. Не и масово.
— Тогава как?
Джон вече се бе замислял по въпроса и в главата му се въртеше една ужасяваща вероятност.
— Нареди да направят стриктна проверка на всички, които имат неограничен достъп до базата медицински данни на ОМЕГА — мрачно отвърна той.
Отсреща настъпи продължителна тишина. Клайн обмисляше възможностите и мълчанието му бе показателно. ОМЕГА бе строго поверителна програма, предназначена да осигурява условия американското правителство да продължи да функционира в случай на катастрофални терористични нападения срещу Вашингтон и околностите му. А базата медицински данни бе само малка част от тази много по-всеобхватна програма и съдържаше тъканни проби, взети от хиляди членове на американското правителство, ключовата администрация и военните. Бяха нужни за идентифициране на мъртвите при евентуално мащабно нападение.
— Боже мой! — обади се накрая шефът на Първи отдел. — Ако си прав, страната е в далеч по-голяма опасност, отколкото съм предполагал досега.
— Какво имаш предвид? — веднага запита Смит.
— Имам предвид, че не става дума само за заплаха от биологическо оръжие — тихо обясни Клайн. — Слуховете, предадени на Киров от връзката му във ФСС, се основават на истина. Сега става почти сигурно, че Дударев и кремълското му обкръжение са вече готови да започнат мащабна военна кампания, в която ще се възползват от създаденото с помощта на новото оръжие повсеместно объркване.
Смит слушаше внимателно, докато Клайн го информира подробно за най-новите събития от военно-политически характер покрай руските граници. Имаше чувството, че прогнозите на Пентагона за движението на руската военна операция във времето са дори оптимистични. Според самия него нещата вероятно стояха много по-зле — сигурен бе, че руските танкове и самолети ще атакуват всеки момент. По гърба му полазиха тръпки, имаше чувството, че кръвта му се смръзва, представяйки си мащабите на жертвите при една война, за каквато говореше Клайн.
— Какви контрамерки се вземат?
— Президентът е насрочил среща с представители на ключовите ни съюзнически държави. Ще се състои в рамките на двайсет и четири часа — каза Клайн. — Целта му е да ги убеди да действаме заедно за възпиране на Русия, преди да е станало прекалено късно и бомбите да са започнали да падат.
— Ще го послушат ли?
— Съмнявам се — мрачно отвърна шефът на Първи отдел.
— Защо мислиш така?
— Защото са ни нужни доказателства, подполковник — сухо отвърна Клайн. — Проблемът е все същият, както си беше, когато те изпратих в Москва. Без значение колко са убедителни теориите ни, те не са достатъчни в случая — нужни са ни твърди факти, с каквито не разполагаме. Без точни доказателства, че руснаците стоят зад тази болест, не можем да убедим съюзниците да действат или сами да озаптим Кремъл…