Московски вирус

— Знаеш, че имам много приятели. Някои от тях ми казват неща, дето не бива да ги говорят, ама на — усмихна се Смит.

Тя изпуфтя и отново посегна към менюто.

— Моля ти се, спести ми тези глупости… Чувам, че госпожица Девайн била излязла от болницата и вече се разхождала насам-натам — рече тя ужким между другото.

— И аз така чух — внимателно отвърна той.

— Представям си как ли ще я посрещнат с отворени обятия в Москва, а? Или не? Ти как мислиш? — хвърли му въдичката Ранди.

— Е, сигурно няма… — усмихна се Джон и я погледна в очите. — Само че както се вижда, Фиона е от онзи тип жени, които като котките винаги си падат на краката. Очевидно си е намерила нелошо място в един от най-престижните нюйоркски мозъчни тръстове. Чувам, че я поканили на работа там.

Онова, което не каза на глас, бе, че Фред Клайн беше уредил назначаването й във въпросната институция. Работата й там щеше да осигури много полезно прикритие за други нейни мисии като агент на Първи секретен отдел.

— Ню Йорк не е много далеч оттук… — отново подхвърли Ранди.

— Не, наистина не е — съгласи се Смит, погледна я и реши да я съжали. — Само че е много, много далече от Москва, а самолетните билети хич не са евтини. Затова имам странното усещане, че консултациите на Олег Киров ще поскъпнат и фирмените му клиенти ще получават по-дебели сметки.

Ранди се сепна.

— Ама Киров ли е…?

Джон кимна утвърдително. След като бе направил няколко достатъчно деликатни проверки и установил, че в Кремъл наистина не знаят за участието на Киров в последните събития, Клайн му бе позволил да се прибере в Москва. И ето че бившият офицер от ФСС оставаше под старото си дълбоко прикритие на техен агент в Русия.