Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]». Краткое содержание книги:
Лесно е за него да връчва дарове.
И вечно да живее, никога не би успял да разпилее всичко, което притежава, защото съкровищата на нибелунгите са под неговата власт.
„Песен за нибелунгите“, около 1200 година след Христа
Той имаше предвид споразумението, което Мохамед сключил с жителите на Хайбар, недалеч от Медина.
Ибрахим Магхур кимна.
— Едва след като войските на Пророка станали силни, той нарушил споразумението, погазено от управниците на Хайбар, и изгонил неверниците от Арабия. — Очите му блестяха. — Твоите войски достатъчно силни ли са?
— С твоя помощ и с помощта на Аллах ще станат.
— Ти си истински Халиф — обяви полковник Магхур.
— Когато се запознахме, ти ми каза, че историята се прави от великите мъже — отбеляза кагамецът, след като помълча известно време.
— Това е моето убеждение.
— От това следва, че историята може да бъде погубена от велики мъже. Мъже с власт и известност, чиито имперски амбиции са маскирани под формата на състрадателност. Мъже, които се опитват да попречат на съпротивата на правоверните с хитри ходове и проповеди за мир, които са готови на всичко, за да предотвратят насилието, което е основен принцип на борбата за справедливост.
Магхур кимна бавно.
— Твоята проницателност и тактически гений ще ти гарантират място в книгите по история и крайна победа в борбата ти в името на умма. Разбирам за кого говориш. Той наистина е враг на революцията. Уви, досегашните ни опити да се справим с него бяха безуспешни.
— Не мога да забравя, че в един момент беше мой пленник.
— Но успя да ти се изплъзне. Той умее да се изплъзва като змия в градината.
Ахмад Табари се намръщи при спомена. Всичките му несполуки се дължаха на този унизителен удар. Перлата в короната му бе отмъкната от крадци в тъмната нощ. Дотогава нищо не бе помрачавало славния му триумф и непоколебима увереност. Последователите му вярваха, че самият Аллах благославя всеки ход на Халифа. Но само дни преди ислямския празник Аид ал-Кабир се случи изненадващото нахлуване в новозавзетата крепост на Халифа и бягството на легендарния пленник. От този момент нататък нищо не вървеше както трябва.
— Змията трябва да бъде уловена и убита, за да тръгне всичко отново — каза Магхур.
Погледът на Табари беше замечтан и далечен, но умът му работеше трескаво. Движение като неговото се нуждаеше от вяра в крайната победа. Събитието беше разклатило усещането за неизбежността на успеха. От спадането на духа се възползва армията на Република Анура и всяко нейно успешно действие разклащаше увереността на последователите на Халифа. Беше порочен кръг, който трябваше да се прекъсне със смела акция. Либиецът разбираше това много добре.
Табари го изгледа съсредоточено:
— Ще ни окажете ли подкрепа?
— Положението, което заемам в моето правителство, е такова, че се налага да действам прикрито. Триполи не бива да се свързва с вашите действия. Има други страни, чието гостоприемство ще ви бъде от полза.
— Отново имаш предвид Ислямска република Мансур — каза проницателният бунтовнически лидер.
Мансур се беше отцепил от Йемен, а сепаратисткото движение се ръководеше от харизматичен молла. Йеменската армия не реагираше бурно, тъй като не беше изгубено нищо ценно. Разположена главно в границите на пустинята Руб ал-Хали с нейните движещи се пясъци, Мансур беше бедна страна. Поминъкът на населението й се състоеше предимно от производство на хат и дребно занаятчийство. Правителството нямаше какво друго да предложи на своите граждани освен шиитската версия на шериата: почит към средновековните порядки. Ако материалните й ресурси обаче бяха нищожни, Република Мансур бе прочута като износител на радикалния ислям с неговия революционен патос.
Ибрахим Магхур се усмихна.
— По няколко повода свещените мъже на Мансур са споделяли с мен притесненията си, свързани с тяхната сигурност. Позволих си да ги осведомя, че съм открил един човек, който е отдаден на Аллах и същевременно голям специалист в тази област. Ще ме придружиш до Хартум, а там ще уредя въздушен транспорт за теб. Ще те приемат в града в пустинята, който наричат своя столица, а ти ще разбереш, надявам се, че са наистина гостоприемни хора. Но сам избирай.
— И те ще ми помогнат да открия змията?
Магхур поклати глава.
— Аз ще ти помогна да откриеш змията. Ще поддържаме връзка, ти и аз. Домакините ти в Мансур само ще те снабдят с официални документи за самоличност, за да можеш свободно да се придвижваш. С две думи, Мансур ще е твоето укритие.
Порив на пустинния вятър развя свободно падащите им дрехи.
— Говори се, че ако се прицелваш в краля, трябва да го убиеш — каза замислено Халифа.
— Твоите врагове много скоро ще разберат тази истина — съгласи се либиецът. — Чрез своите продажници Питър Новак се опита да те удари, но не успя да те убие. Сега ти ще го удариш…