Кръвен обет [bg]

Фесник разговаряше с един от монасите — възрастен мъж с окъсана дреха и опърлени вежди. Таниел се приближи.

— Постарахме се да дадем най-добрия отпор, на който сме способни — казваше старецът, размахвайки бастуна си. — Те изникнаха от нищото. Трябваше да бъдем по-подготвени. Ако не бяха толкова много…

Таниел знаеше, че при всички положения манастирът не би могъл да удържи. Какво можеха да сторят шепа монаси срещу половината кезианска кралска кабала, на всичкото отгоре подкрепяна от Жулин? Тя просто си бе проправила път през самата скала. Нима Таниел и Бо можеха да я спрат?

— Това беше преди два часа — продължи възрастният монах. — Битката беше ожесточена. Не бях виждал подобно нещо. Някои от младите още не могат да повярват, че се е случило. — Той посочи към един млад мъж, седнал край стената, обгърнал ръце около себе си. — Дел до момента не е промълвил нищо. И все пак ние натрупахме добър актив.

Таниел го погледна смаяно.

— Добър актив?

Макар и сериозно, лицето на монаха излъчваше гордост.

— Половината от тези тела са техни.

Таниел отново се огледа и този път забеляза, че в ъгъла са струпани въздушни пушки. Едва сега му направи впечатление, че много от телата са необичайно големи. Петнадесет… двадесет. Пазители. А край едно от малките огнища той зърна разкъсана Привилегирована ръкавица и кезианска униформа. Таниел се смая. Тези монаси не само бяха се опълчили на кезианската кабала, а и бяха успели да я сразят частично.

Несъмнено тук ставаше дума за могъща магия. Интересно дали в манастира имаше още монаси? Не, надали. Това бяха всички оцелели. От хората, успели да се изправят срещу пазители и Привилегировани.

— Защо са ви пощадили? — меко попита Таниел.

Старецът пристегна превръзка около китката си.

— Бързаха.

— Слънцестоенето — каза Бо, изникнал край рамото на Таниел.

Монахът премигна, без лицето му да издава нищо.

— Това са древни магии — тихо каза той.

— Жена ли ги предвождаше? — попита барутният маг. — Дръзка, на около тридесет и пет, с белязано лице?

— Жена? — повтори монахът. — Не. Водеше ги огромен планински лъв, запращащ магия.

— Предпочитаната от нея форма — мрачно измърмори Борбадор.

— Ние ги преследваме — обясни Таниел. — Имате ли представа колко от тях са оцелели?

Възрастният човек го погледна раздразнено.

— Бях прекалено зает да събирам телата.

— Простете — промълви барутният маг. Тук наистина имаше много тела. Монасите бяха унищожили значителна част от врага, макар и предимно пазители.