Кръвен обет [bg]

Сиемон. Устата на Адамат пресъхна.

— Колко?

— Петстотин хиляди крана.

Адамат едва не изтърва бастуна си.

— Моля? За мен?

Тийф се засмя хрипкаво.

— За две задачи. От тях петнадесет хиляди бяха за теб.

— А останалото? — Адамат се огледа. Той бе сметнал, че отсъствието на повечето Бръснари се дължи на късмет; едва сега осъзнаваше същинската причина за липсата им — те изпълняваха задача. От тази мисъл го полазиха тръпки. Най-малко четиридесетима от тях бродеха необезпокоявани. А може би повече.

Сабон пристъпи напред и сграбчи Тийф за ризата, за да го изправи на крака.

— За Тамас ли? — попита той и разтърси главатаря. — За него ли ви платиха, продажна свиньо? Говори!

— Бога ми, не! — рече Тийф. — На света няма толкова пари.

— За кого тогава?

— За някакъв готвач. Отговарял за празненството. Поръчителят искаше той да бъде убит публично. Обикновено ние не работим така, но срещу такава сума… — Тийф заглъхна.

Сабон го пусна. Тийф инстинктивно понечи да се подпре на ранената си ръка, при което изкрещя от болка. Смуглокожият го изгледа отвратено.

— Допуснали сте голяма грешка — рече Сабон и погледна към Адамат. — Отведи ги в Черната кула. Аз трябва да вървя.

С тези думи той излезе. Адамат и Сусмит останаха сами с четиримата Бръснари. Той се спогледа с боксьора, който сви рамене.

С края на бастуна си повдигна брадичката на Тийф.

— С какво е толкова важен този готвач? — Той си припомни, че въпросният майстор се казва Михали. Може би архидиоцелът си беше припомнил как Михали го бе унижил с черпака си пред Тамас? Но подобна сума беше прекалено голяма за обикновено отмъщение.

Тийф поклати глава. Адамат заплашително повдигна бастуна; този път жестът на престъпника бе по-енергичен:

— Откъде да зная? Това беше просто задача.

— И нямаш представа откъде са дошли парите?

Шарлемунд. Сиемон не би се наел да върши мръсната работа на друг. Шарлемунд се беше опитвал да натопи Рикар още от самото начало.

Тийф удължи колебанието си с миг по-дълго от достоверното.

— Съветвам те да си останеш невеж по въпроса — каза Адамат. — Иначе ще те връхлети още по-лоша съдба.

Тамас щеше да унищожи Тийф. Инспекторът почти изпитваше съжаление към него. Почти…

Той се отдръпна от проснатия, когато първите войници започнаха да влизат в помещението.

— Отведете ги в Черната кула — каза Адамат. — Аз трябва да се срещна с фелдмаршала.

— Покрай празника ще ти трябват часове да прекосиш града — извика Сусмит подире му.

Думите му заглъхнаха подир затичалия се Адамат. Инспекторът трябваше да разкрие предателя пред Тамас, преди да е станало прекалено късно.