Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Тогава — каза Питу, — ако има начин, трябва да се използва.
— Но не се осмелявам… — каза Катрин.
— Как така не се осмелявате?
— Не се осмелявам да ви кажа какво трябва да се направи.
— Какво! Начинът зависи от мен и вие не се осмелявате да ми го кажете? — каза Питу. — Това не е добре, госпожице Катрин, и аз не бих повярвал, че няма да ми имате доверие.
— Не ми липсва доверие в теб, скъпи Питу — каза Катрин.
— А! Отлично! — отвърна Питу, нежно поласкан от нарастващата близост с Катрин.
— Но ще бъде доста трудно за вас, приятелю мой.
— О! Ако е само трудно за мен — каза Питу, — изобщо не се притеснявайте от това, госпожице Катрин.
— Значи предварително си съгласен да направиш това, което ще поискам от тебе?
— Ама разбира се. Проклятие! Все пак стига да не е невъзможно.
— Напротив, твърде лесно е. Трябва да се отиде при майка Коломб.
— Продавачката на ечемична захар ли?
— Да, която в същото време е и разносвачка на писма в пощата.
— Аха! Разбирам… И да й кажа да предава писмата ви лично на вас?
— Ти ще й кажеш да предава писмата за мен само на тебе.
— На мен! — каза Питу. — А, да! Не разбрах отначало.
И той въздъхна за трети или четвърти път.
— Така е най-сигурно, съгласен ли си, Питу?… Освен ако откажеш да ми направиш тази услуга.
— Аз да ви откажа, госпожице Катрин? А! Как ли пък не!
— Тогава благодаря, благодаря!
— Ще отида… Разбира се, че ще отида, още утре.
— Утре е твърде късно, скъпи Питу. Ще трябва за започнеш да ходиш още от днес.
— Е, добре, госпожице, така да бъде. Ще започна от днес, ще започна от тази сутрин, ще започна веднага!
— Какво добро момче си ти, Питу! — каза Катрин. — И колко те обичам!
— О, госпожице Катрин! — отвърна Питу. — Не ми казвайте подобни неща, защото ще ме накарате да мина и през огън.
— Погледни колко е часът, Питу — каза Катрин.
Питу се приближи до часовника на девойката, който беше окачен на камината.
— Пет и половина сутринта, госпожице — каза той.
— Е, какво — каза Катрин, — добри ми приятелю Питу…
— Е, какво, госпожице?
— Може би ще е време…
— Да отида при майка Коломб?… На вашите заповеди, госпожице. Но ще трябва да вземете малко от лекарството — докторът предписа по една лъжица на всеки половин час.
— Ах, скъпи Питу! — каза Катрин, сипвайки си пълна лъжица от лекарственото питие и гледайки Питу с очи, които караха сърцето му да се разтапя. — Това, което ти правиш за мен, струва повече от всички лекарства на света!
— Значи затова доктор Рейнал разправяше, че имам толкова големи заложби да уча медицина!
— Но къде ще кажеш, че отиваш, Питу, за да не се досетят във фермата?
— О! Що се отнася до това, бъдете спокойна.
И Питу взе шапката си.
— Трябва ли да събудя госпожа Клеман? — попита той.
— О! Няма нужда, оставете я да спи, бедната жена… Сега нямам нужда от нищо… Освен…
— Освен… какво? — попита Питу.
Катрин се усмихна.
— А, да! Ама и аз съм един! — прошепна пратеникът на любовта — Освен от писмо от господин Изидор.
После, след миг мълчание, каза:
— Е, добре, бъдете спокойна, ако е пристигнало, ще го получите, ако ли не е…
— Ако не е пристигнало? — тревожно попита Катрин.
— Ако не е пристигнало… За да ме погледнете пак, както ме погледнахте преди малко, за да ми се усмихнете пак, както ми се усмихнахте, за да ме наречете пак скъпи Питу и ваш добър приятел… Е, какво, ако пък не е пристигнало, ще отида да го търся в Париж.
— Добро и чудесно сърце! — прошепна Катрин, проследявайки с очи Питу, който излизаше.
После, изтощена от този дълъг разговор, тя отпусна отново глава на възглавницата.
След десет минути на девойката щеше да й е невъзможно да каже дали станалото току-що е действителност, доведена от връщането на разума й, или пък детски сън от бълнуването й. Но това, в което беше сигурна, бе, че една живителна и нежна свежест се разпръскваше от сърцето й към най-отдалечените краища на трескавите й болезнени крайници.
В момента, когато Питу прекосяваше кухнята, майка Бийо вдигна глава. Тя не си беше лягала и не бе спала от три дни. От три дни тя не беше напускала тази табуретка, скрита под издадената част на камината, откъдето очите й можеха, поне да виждат вратата на стаята на Катрин.
— Е, какво? — попита тя.
— Е, какво, майко Бийо, отива на добре — каза Питу.
— Тогава къде си тръгнал?
— Отивам във Виле-Котре.
— И какво ще правиш?
Питу се поколеба за миг — той не беше човек на приказките.
— Какво ще правя ли?… — повтори той, за да печели време.
— Да — каза гласът на татко Бийо, — жена ми те пита какво ще правиш?