Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Ах, господин Питу, колко съм нещастна!
От този миг преградата падна и потокът тръгна в руслото си.
— Във всеки случай, госпожице Катрин — продължи Питу, — колкото и да не ми доставя голямо удоволствие да приказвам за господин Изидор, ако това ще ви бъде приятно, мога да ви съобщя новини за него.
— Ти? — попита Катрин.
— Да, аз — каза Питу.
— Значи си го видял?
— Не, госпожице Катрин, но зная, че е пристигнал жив и здрав в Париж.
— И откъде знаеш всичко това? — попита го тя с блеснал от любов поглед.
Този поглед изтръгна силна въздишка от гърдите на Питу. Но той отговори с обичайната си добросъвестност:
— Знам го, госпожице, от моя млад приятел Себастиен Жилбер, когото господин Изидор е срещнал малко над Фонтен-о-Клер и когото е отвел на задницата на коня си до Париж.
Катрин направи усилие, надигна се на лакът и бързо попита:
— И така, той е в Париж?
— Ще рече — възрази Питу, — че не би трябвало да е там понастоящем.
— А къде трябва да бъде? — отпуснато попита девойката.
— Не зная. Знам само това, че трябваше да замине с поръчение за Испания или за Италия.
При думите „да замине“ Катрин отпусна отново глава на възглавницата с въздишка, която скоро бе последвана от изобилни сълзи.
— Госпожице — каза Питу, чието сърце се разкъсваше от тази мъка на Катрин, — ако непременно искате да знаете къде е, мога да науча.
— От кого? — попита Катрин.
— От господин доктор Жилбер, с когото се разделиха в Тюйлери… или пък, ако предпочитате — добави Питу, като видя, че Катрин поклаща глава в знак на благодарен отказ, — мога да се върна в Париж и да събера сведения… О, Боже мой! Ще стане бързо. Това е работа за двайсет и четири часа.
Катрин протегна трескавата си ръка на Питу, който не се досети каква милост му се оказва и не си позволи да я докосне.
— Е, какво, господин Питу — попита го Катрин усмихната, — да не би да се боите да не ви хване моята треска?
— О, извинете ме, госпожице Катрин — каза Питу, притискайки леко влажната от пот ръка на девойката между двете си големи длани, — ама, виждате ли, нещо не разбирам! И така, приемате ли?
— Не, напротив, Питу, благодаря ти. Безполезно е. Не е възможно да не получа утре сутринта писмо от него.
— Писмо от него! — каза бързо Питу.
После замълча, гледайки неспокойно наоколо.
— Е, добре, да, едно писмо от него — каза Катрин, сама търсейки с поглед причината, която би могла да развълнува така невъзмутимата душа на нейния събеседник.
— Писмо от него! Ах, по дяволите! — повтори Питу, хапейки ноктите си, както постъпва един объркан човек.
— Ама, разбира се, писмо от него. Какво учудващо намирате в това, че той ми пише — подхвана Катрин, — вие, който знаете всичко или — добави тя с по-нисък глас — почти всичко?…
— Не намирам за учудващо това, че ви пише… Ако ми беше позволено да ви пиша, Бог знае, че аз също щях да ви пиша, и то дори дълги писма. Но се страхувам…
— От какво се страхувате, приятелю мой?
— Да не би писмото на господин Изидор да попадне в ръцете на баща ви.
— На баща ми?
Питу трикратно направи с глава знак, че иска да каже три пъти да.
— Какво! В ръцете на баща ми? — попита Катрин все по-учудена. — Баща ми не е ли в Париж?
— Баща ви е в Писльо, госпожице Катрин, във фермата, тук, в страничната стая. Само че господин Рейнал му забрани да влиза в стаята ви заради бълнуването, както каза, и мисля, че направи добре.
— И защо е направил добре?
— Ами защото господин Бийо не ми изглежда особено благоразположен по отношение на господин Изидор и когато веднъж произнесохте името му и той чу това, направи страшна гримаса, честно.
— Ах, Боже мой! Боже мой! — прошепна Катрин, потръпвайки цялата. — Какви ми ги разправяте, господин Питу?
— Истината… Чух го дори как изръмжа през зъби: „Добре, добре, няма да говорим, докато е болна, но после ще видим!“
— Господин Питу! — каза Катрин, този път хващайки тя ръката на Питу с такъв пламенен жест, че накара добрия младеж на свой ред да потръпне.
— Госпожице Катрин! — отвърна той.
— Имате право, тези писма не трябва да попадат в ръцете на баща ми… Той ще ме убие!
— Права сте — каза Питу, — татко Бийо няма да послуша разума си за любовното ви приключение.
— Но как да го направим?
— Проклятие! Покажете ми как, госпожице.
— Има все пак един начин.