Цивилна кампания

Всичко това беше много, много по-жестоко от онова, което Екатерин беше допускала, което беше се осмелявала да допусне, че Грегор или който и да било друг ще стовари върху крехките рамене на сина й. Лицето на вуйчо й беше сурово и дори Майлс изглеждаше смутен.

Не — това беше смекчената версия. Тиен не се беше опитвал да възстанови честта си. Просто беше разбрал, че престъплението му е разкрито, и се беше опитал да избегне последствията. Но ако Ники извикаше „Не ми пука за честта! Искам татко да се върне!“, можеше ли тя да го обвини? Стори й се, че сянка на този вик прелетя през очите му.

Ники погледна към Майлс.

— Какви бяха двете ти грешки?

Майлс отвърна спокойно, а какви усилия му струваше това, Екатерин не би искала и да гадае дори.

— Първо, не уведомих партньорите си от ИмпСи, че напускам купола. Когато татко ти ме заведе в станцията, и двамата очаквахме да получим съдействие и признание за престъпленията, а не враждебна конфронтация. После, когато изненадахме… крадците, аз не извадих навреме зашеметителя си, забавих се с една секунда. Те стреляха първи. Колебание на дипломат. Една секунда закъснение. Най-много съжаляваме за нещата, които са ни се изплъзнали на косъм.

— Искам да видя китките ти.

Майлс вдигна маншетите си и протегна ръце, първо с дланите надолу, после с дланите нагоре, така че Ники да ги огледа отвсякъде.

Детето набръчка челце.

— И на теб ли ти свършваше кислородът?

— Не. Моите резервоари бяха заредени. Проверих ги преди да си сложа маската.

— О! — Ники се отпусна назад с потиснат и замислен вид.

Всички чакаха. След минута Грегор внимателно попита:

— Имаш ли още въпроси?

Ники мълчаливо поклати глава.

Смръщил замислено чело, Грегор погледна часовника си и стана, като даде знак на останалите да не скачат на крака. Отиде при писалището си, порови в едно от чекмеджетата и се върна на мястото си. Наведе се през масата и подаде на Ники една кодова карта.

— Вземи, Ники. Това е за теб. Пази я добре.

Картата нямаше никакви означения. Ники я огледа предпазливо от двете страни, после погледна въпросително Грегор.

— Тази карта ще ти дава достъп до личния ми канал за връзка. Много малко от приятелите и роднините ми се ползват с тази привилегия. Когато я сложиш в четящото устройство на комтаблото си, ще се появи един човек, който ще поиска да се представиш, и ако съм на разположение, ще прехвърли обаждането ти до комтаблото, което е най-близо до мен. Не е нужно да му казваш за какво се обаждаш. Ако по-късно се сетиш за още въпроси — което е напълно нормално при количеството информация, с което те натоварих наведнъж — или ако просто ти се прииска да си поговориш с някого за това, можеш да използваш картата и да ми се обадиш.

— О! — възкликна Ники, огледа картата още веднъж и грижливо я прибра в джобчето на туниката си.

Грегор като че ли се поотпусна, също като вуйчо Вортис, от което Екатерин отсъди, че аудиенцията е приключила. Размърда се, очаквайки знака да тръгнат, но тогава Майлс вдигна ръка — винаги ли трябваше да има последната дума?