Страхът на мъдреца (Част I)

Ил е очарователен, целият е в хълмове. Времето доста ми харесва — по-топло е и въздухът мирише на море. Изглежда, че ще мога да изкарам цялата зима, без да ми се налага да съм на легло заради дробовете ми. Случва ми се за пръв път от години.

Прекарах известно време в Малките кралства и видях схватка между две банди на коне. Не си и чувал дори за такива сблъсъци и цвилене. Също така плавах и научих всякакви моряшки възли, а също и как да плюя, както си му е редът.

И запасът ми от ругатни също се разшири неимоверно.

Ако при следващата ни среща ме помолиш достатъчно любезно, може и да ти демонстрирам новооткритите си умения.

За пръв път срещнах наемница от Адем. (Тук ги наричат „кървавите ризи“.) Беше съвсем малко по-едра от мен, с най-забележителните сиви очи. Беше красива, но странна и мълчалива и непрекъснато се движеше нервно насам-натам. Не съм я виждала да се бие, а и не съм сигурна, че го искам. Макар да съм любопитна.

Все още съм влюбена в арфата. И понастоящем живея с един умел в това изкуство благородник (когото няма да назова), за да задълбуча уменията си в свиренето.

Пийнах малко вино, докато ти пишех. Споменавам това, за да се извиня за погрешното изписване на думата „задълбоча“. Задълбоча. Кист! Надявам се да разбираш какво имам предвид.

Извинявам се, че не се обадих по-рано, но много пътувах и едва сега имам възможност да ти пиша. Предполагам, че ще мине още известно време, докато намеря някой пътник, на когото да се доверя, за да може това послание да тръгне по дългия си път към теб.