Страхът на мъдреца (Част I)
- Автор: Ротфусс Патрик
- Серия: Хрониките на Кралеубиеца #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-717-6
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Страхът на мъдреца (Част I)». Краткое содержание книги:
И така, отидох да си купя дрехи — три ризи, нов панталон и дебели вълнени чорапи. Взех си и шапка, ръкавици и шал, които да ме пазят от зимния студ. Купих за Аури торбичка морска сол, чувалче сушен грах, два буркана консервирани праскови и чифт топли пантофи. Сдобих се и с комплект струни за лютнята, мастило и шест листа хартия.
Взех и здраво резе и го завинтих към рамката на прозореца в малката си таванска стаичка. Аз можех да се справя с него сравнително лесно, но то щеше да пази малкото вещи, които притежавах, дори и от крадците, идващи с най-добри намерения.
43.
Без всякакво предупреждение
Гледах падащия сняг през предния прозорец на „При Анкер“ и разсеяно въртях пръстена на Дена между пръстите си. Зимата беше сковала Университета и Дена не се бе появявала повече от месец. Имах три часа преди лекцията на Елодин и се опитвах да реша дали малката вероятност да намеря Дена си заслужава дългото вървене пеша до Имре.
Докато стоях край прозореца, през вратата влезе един сийлдиш, изтупа пухкавия сняг от ботушите си и се огледа наоколо с любопитство. Беше още рано през деня и аз бях единственият човек в общата стая.
Той се приближи до мен, снежинките по брадата му се топяха и се превръщаха в капки вода.
— Съжалявам, че ви безпокоя. Търся един човек — подхвана той, като ме изненада с липсата на какъвто и да е сийлдишки акцент.
Мъжът бръкна във вътрешния джоб на дългото си палто и извади дебел плик с кървавочервен печат.
— Кво-тее — бавно прочете той и след това обърна плика към мен така, че да видя предницата му.
Квоте — странноприемницата „При Анкер“
Университета (на три километра западно от Имре)
Беленай — Барен.
Текстът бе написан с почерка на Дена.
— Всъщност името е Квоте — разсеяно казах аз. — Едното „е“ е излишно.
Мъжът сви рамене.
— Това вие ли сте?
— Аз съм — потвърдих.
— Хубаво — доволно кимна той. — Получих това в Тарбеан преди около цикъл. Купих го от някакъв човек срещу едно твърдо пени. Той пък каза, че го купил от моряк в Джунпуи за дребна винтишка сребърна монета. Не можа да си спомни името на града, откъдето го е взел морякът, но е бил някъде във вътрешността на страната. — Погледна ме в очите. — Казвам ви това, за да не си помислите, че искам да ви измамя в сделката. Платих цяло твърдо пени и след това дойдох до Имре, макар че не ми беше на път. — Огледа общата стая. — Макар да предполагам, че човек, който притежава такава странноприемница, няма да започне да увърта, за да не ми даде онова, което по право ми се полага.
Засмях се.
— Тази странноприемница не е моя — казах аз. — Просто имам стая тук.
— О — рече той, очевидно леко разочарован. — Както сте се изправили там, приличате на собственик. Все пак сигурен съм, че разбирате, че трябва да изкарам някакви пари от това.
— Разбирам — потвърдих аз. — Колко смятате, че е справедливо да ви дам?
Той ме изгледа преценяващо от горе до долу.
— Предполагам, че ще съм доволен да си върна твърдото пени и да изкарам и още едно меко пени.
Извадих кесията си и порових вътре. За щастие предишните няколко нощи бях играл карти и имах малко атурански пари.
— Изглежда ми справедливо — съгласих се аз и му подадох парите.
Той се накани да си върви, но пътьом се обърна.
— Да попитам само от любопитство — рече, — щяхте ли да платите две пенита, ако ви ги бях поискал?
— Вероятно — признах аз.
— Кист — изруга той и излезе навън, а вратата се затръшна след него.
Пликът беше тежък пергамент, измачкан и изцапан от многото ръце, през които бе преминал. На печата имаше елен, изправен на задните си крака пред бъчва и арфа. Стиснах го силно между пръстите си, за да го счупя, и седнах.
В писмото пишеше:
Квоте,
Съжалявам, че напуснах Имре без предупреждение и без да се обадя. Изпратих ти съобщение в нощта на заминаването ми, но предполагам, че така и не си го получил.
Тръгнах на път в търсене на по-вълнуващи места и по-добри възможности. Обичам Имре и от време на време, макар и рядко, имам възможност да се наслаждавам на компанията ти, но той е скъп за живеене град, а напоследък доходите ми са доста оскъдни.